Изчаках на стопа достатъчно дълго, за да съм сигурен, че нищо не идва, натиснах газта и клаксона едновременно и се врязах в средната лента. Огромен светещ знак ВНИМАНИЕ МЪГЛА 40 КМ/Ч се появи отстрани на пътя. Щом достигнах осемдесет километра в час, задните светлини на едно комби изскочиха пред погледа ми и аз свърнах по най-лявото платно, преди да съм се надънил в озадачената физиономия на един ирландски дребен търговец, който ме зяпаше през задното стъкло. Профучах покрай комбито. Мислех си, че ако карам в стила на Пол Фонтейн още два-три километра, ще мога да уталожа опасенията си, че заместникът на Били Риц ме застига отзад в мъглата. След това си помислих, че навярно никой не ме следи, в края на краищата от гаражите денонощно излизат коли. Намалих на четиридесет в час. В най-лявата лента пред мене изникнаха задни светлини и, бавен като лодка с гребла, аз се върнах в средното платно. Тогава започнах да си въобразявам, че към мене от лепкавата тиня в огледалцето ми пропълзява удушвач, и отново натиснах газта, докато се понесох с шестдесет и пет. Видя ми се опасно бавно. Заобиколих малка синя кола с три врати, която изникна пред мене ярка и внезапна като насън, продължих да ора през къделите от вата, от вълна, от бял тюл и сив тюл и префучах покрай още един проблясващ червен сигнал ВНИМАНИЕ МЪГЛА. Една болка, която не се бе появявала от цели пет години, заяви за себе си в окръжност с около двайсет и пет сантиметров диаметър в горната дясна част на гърба ми.
Добре помнех тази болка, съчетание от парене и пробождане, макар че не е нито едно от двете. Най-общо казано, тя е наследство от металните фрагменти, загнездени в гърба ми, и по-специално — от някакъв облечен в плът тирбушон, от някакъв ръждясал болт, който си пробива път към въздуха като нескопосан труп. Сега го усещах точно на мястото, където дишането на Едуард Хабъл, който така и не беше разбрал защо редиците от полуголи момчета толкова са го омагьосвали, ме беше докоснало, докато той разглеждаше белезите ми. Дъхът на Едуард Хабъл се беше прецедил през кожата ми и беше събудил спящия болт. Сега той се въртеше, пълзеше към повърхността като Лазар, където най-напред един остър ръб, после една тъпа извивка, щяха да се появят някой ден. В продължение на една седмица щях да отпечатвам кървави петна по ризите и чаршафите си.
Намалих, докато се закачих зад един камион. Повлякох се зад него, разтривайки гърба си. Камионът набра скорост. Усещах точния размер на брадвичката, заровена в дъното на плешката ми. Притискането й до облегалката като че ли я успокояваше. Болезненият кръг на гърба ми се сви с половин инч. Погледнах в огледалото, не видях нищо и тръгнах да надминавам камиона.
Изрева клаксон; изсвистяха спирачки. Понтиакът се заклати напред и огромните гуми на камиона изпълниха страничния ми прозорец. Клаксонът отново ревна. Понтиакът се накани най-сетне и полетя напред. Задницата на друга кола изникна пред мене и аз издърпах понтиака в най-лявата лента с прескачащо сърце и със съзнание, изстреляно в чистото пространство на паниката. Дори не я отбелязах. Когато видях пред себе си червени светлини пред мене, забавих и изчаках сърцето ми да се успокои. Тирбушонът в гърба ми отново напомни за себе си. Още няколко възелчета и подутинки започнаха да пулсират. Хабъл ги беше разбудил. В огледалото ми се появиха фарове и аз ускорих с десетина километра. Фаровете нараснаха и станаха по-ярки. Върнах се в средната лента.
Колата зад мене се изравни с моята и се залепи. Помислих си, че би могъл да е някой, ядосан или изплашен от карането ми по метода на Фонтейн. Другата кола се отклони към моето платно и аз дръпнах толкова надясно, че гумите ми застъпваха маркировъчната линия. Другата кола се отклони заедно с мене. Беше тъмносиня, олющена на кафяви петна и със сбръчкана броня зад фара. Ускорявах; ускоряваше и той. Забавях; забавяше и той. Сега той беше на сантиметри от колата ми и сърцето ми отново се запрепъва. Погледнах встрани и видях глава с тъмни къдрици, едри големи рамене и златен отблясък. Другият шофьор гледаше предницата на понтиака. Той завъртя кормилото и колата му застърга моята точно над лявата предна гума.
Отпуснах газта и понтиакът изхвърча в най-дясната лента. Чу се стържене на метал, докато той прокопаваше дълга ивица в бронята ми. Понтиакът рипна напред. Другият също засили, за да ме удари отново, и аз рязко извих встрани. Предупредителните светлини на друг камион полетяха към мене. Когато видях калниците му, излязох от пътя и се затресох по чакъла. Вървях успоредно с камиона около километър, казвайки си, че другият шофьор е помислил, че съм изхвърчал от пътя. Шофьорът на камиона натисна клаксона си. Добре беше, че не се налагаше да чувам какво казва. Рано или късно щях да налетя на изход или на спряла кола, така че излязох напред, докато можех да виждам покрай предницата на камиона и отново се качих на пътя. Шофьорът на камиона отново бясно натисна клаксона си.