— Но вече съм изгубил това произношение. Знам, че вие го владеете. Чух ви да имитирате гласа на баща си. Това е произношението, което ми трябва.
— Ама че идея. Е, мога да опитам. Какво искате да кажете?
— Например „Полицията ще намери това много интересно“.
— Полицията ш’намери тва муоо интересно.
— „Това може да се отрази на кариерата ви.“
— Тва мое дсе отрази на кариерата ви. За какво става дума, в края на краищата?
— „Ало.“
— Ауо. Има ли това нещо общо с Ейприл?
— Не. „Не искам да се отклонявам.“
— Това наистина ли го казвате, или искате да го кажа по милхейвънски?
— Кажете го по милхейвънски.
— Нискам дсе откуоняам. Целият номер е гласът да се изтегли напред. Ако искате да подчертаете нещо, удължавате думата. Знаете ли как да кажете Милхейвън?
— Милхейвън — казах.
— Доста близко. Всъщност е Миуейвн.
— Миуейвн — казах. — Ауо. Тва мое дсе отрази на кариерата ви.
— Сега беше добре. Нещо друго?
Опитах се да се сетя какво още ми трябва.
— Кинотеатър. „Белдейм ориентал“. В ръкописа ще намерите интересна информация.
— Кинотятър. Беудем орьентал. В ръкописа ш’нъмерите интересна информация. О, ако искате да кажете нещо за час? Например „в шест часа“? Винаги казвате просто „в шес“, освен ако не става дума за дванадесет — винаги се казва в „дванайсе часа“, не знам защо.
— Искам д’ви срешна в шес да поговорим за ’дна интересна информация.
— Пооворим — не поговорим. Дъ — не да. Дъ пооворим. Като се изключи това, доста добре звучите.
— Пооворим — казах.
— Тва вече е раз’овор — каза той. — На добър час, каквото и да сте си наумил.
Затворих и погледнах към Том.
— Даваш ли си сметка — попита той, — че навярно се опитваш да се научиш да говориш точно по начина, по който си говорил като малко момче?
— ’Питвам с’дъгооря като Дик Мюлър — казах.
5
Докато Том крачеше в стаята, аз се обадих по ред на тримата — Маккандлис, Мънроу и Хоуган — казвайки им, че съм Дик Мюлър, добър приятел и колега на Ейприл Рансъм. Изнесох гласа си напред, колкото можех. Ауо. Съсем сучайно нъмерих ’дин интересен ръкопис, дето Ейприл ’зглежда йскрила в мойа офис, шото там гу нъмерих. Мноо интересна информация. Мноо интересна спициално за полицай в Миуейвън. Даже мое да се окае важно за кариерата ви.
Маккандлис каза:
— Ако това, което сте намерил, е толкова важно, господин Мюлър, защо не го донесете тук?
Хоуган каза:
— Случаят с Ейприл е приключен. Благодаря, че се обадихте, но ако искате, можете и да захвърлите ръкописа.
Мънроу каза:
— Това заплаха ли е? За каква информация ми говорите?
— Нискам дъ соткловяам, но мисла, че е важно да пооворите с мене.
Маккандлис каза:
— Ако искате да говорите за нещо, елате на „Армъри плейс“.
Хоуган:
— Имам чувството, че вече говорим. Защо просто не ми кажете, каквото имате да казвате.
Мънроу:
— Изразявайте се по-конкретно, господин Мюлър.
— Искам дъ с’срешнем в кинотятъра, Беудейм орьентал, в пет утре заран.
Маккандлис:
— Мисля, че няма какво повече да си казваме, господин Мюлър. Дочуване.
Хоуган:
— Ако искате да се срещнете с мене, господин Мюлър, можете да дойдете на „Армъри плейс“. Дочуване.
Мънроу:
— Разбира се. Чудесна идея. Поздравете лекаря си от мене.
Той затвори, без да си прави труда да каже довиждане. Затворих слушалката и Том спря да крачи.
6
— Колко време имаме според тебе? — попитах.
— Поне докато се стъмни.
— А как ще влезем?
— Кой мислиш е наследил колекцията на Леймънт фон Хайлиц от шперцове? Дай ми достатъчно време и ще проникна навсякъде, но за да се влезе в „Белдейм ориентал“ не са нужни повече от пет минути.
— Откъде си толкова сигурен?
Том зяпна, повдигна рамене, разпери ръце и се огледа облещено.
— Аха. Отишъл си и си видял.
Той се върна на канапето и седна до мене.
— Входната врата откъм „Ливърмор авеню“ се отваря с обикновен ключ, който задвижва резе. Същият ключ отключва вратите от другата страна на гишето за билети.
Той извади обикновен пиринчен ключ от джоба на сакото си и го остави на масата.
— Има изход и към алеята зад киносалона — двойна врата с лост, който се отваря отвътре. Отвън има верига с катинар, която свързва две скоби. Така че и това е лесно — от същия джоб той извади ключ със същата големина и цвят като първия и го остави до него. Бихме могли да влезем и през прозореца на мазето откъм алеята, но предполагам, че засега си се наситил на подобни приключения.
— Откъде предлагаш да влезем тогава — отпред или отзад?