— Толкова по-добре — каза Хоуган.
Отдалечих се от него по-бързо, отколкото той беше очаквал, чудейки се защо не му се бях доверил напълно. Защо щеше да е по-добре да съм в хотел, отколкото у Джон? Тръгнах към стълбите, чувайки как Том ми казва да не забравям, каквото знам за Фий Бандолайър. Струваше ми се, че знам хиляди неща за Фий, нито едно от тях полезно. Хоуган идваше бавно след мене. Сложих ръката си върху фенерчето в джоба ми.
Стигнах до стълбите и каза:
— Бихте ли останал, където сте, за секунда?
В най-лошия случай щях да изляза глупак.
Загасих осветлението с лявата си ръка, а с другата насочих яркия лъч на фенера в лицето му. Той примигна.
— Лени Валънтайн — казах.
Лицето на Хоуган се вцепени от шока. Видях зад него Том Пасмор, който бързо и безшумно излезе от гримьорната. Загасих фенера и отскочих от стълбите в мрака. Имах чувството, че Том още се движи.
— Няма отново да повтаряме всичко това, нали? — каза Хоуган. Той не се беше отместил и на сантиметър.
Отнякъде близо до колоната изригна прожекторът на Том и очерта главата на Хоуган. Хоуган се обърна с лице към светлината и каза:
— Бихте ли ми обяснил какво си мислите, че правите, Андърхил? — той не виждаше нищо повече от блясъка на фенера, но не повдигна ръцете си.
Мушнах ръка в джоба си, извадих револвера, махнах предпазителя и се прицелих в главата му.
Хоуган се усмихна.
— Какво беше това име, което казахте? — той вирна глава, все още усмихвайки се, към Том, и повдигна дясната си ръка да разкопчае сакото на костюма си. Спомних си, че беше направил същото движение точно преди да го изненадам, загасявайки осветлението. Щеше да ме застреля в момента, в който се изкача по стълбището. Дадох си сметка, че държа фенерчето си успоредно на дулото на револвера, насочвайки го към Хоуган като втори пистолет, сякаш през цялото време съм планирал следващото си действие. Когато ръката на Хоуган достигна копчето на сакото му, аз запалих светлината. Том мигновено изключи своята.
— Лени Валънтайн — казах.
Хоуган вече се беше обърнал с лице към моята светлина и беше престанал да се усмихва. В очите му премина сянка и той отвори уста, за да каже нещо. Мисълта, че ще трябва да чуя следващите му думи, ме прониза с вълна на отвращение. Почти неволно натиснах спусъка и отпратих куршум по яркия, нажежен сноп светлина.
Последва червен отблясък и силно, плоско изпукване, което циментовите стени превърнаха в експлозия. Черна дупка се появи точно под косата на Хоуган и светлината открои изплискване от задната част на главата му. Хоуган се люшна извън лъча и изчезна. Тялото му се строполи на пода и вонята на кръв и кордит изпълни въздуха. Бяла спирала се завъртя в снопа светлина и изчезна.
— Бая време ти трябваше, докато се решиш — каза Том, осветявайки ме с прожектора си. Вдървените ми протегнати ръце все още насочваха револвера към мястото, където беше стоял Хоуган. Отпуснах ги.
Не помнех какво съм видял в лицето на Хоуган.
Том насочи светлината си надолу. Хоуган лежеше прострян на цимента, по-голямата част от тежестта му върху рамото и бедрото, с превити крака и с ръце, отпуснати от двете страни. Кръвта се стичаше равномерно от тила му и се събираше под бузата му.
Обърнах се и закуцуках към стената. Опипвах цимента, докато намеря ключа. После запалих лампите и отново погледнах към него. Тънка червена струйка се процеждаше от дупката под косата му и минаваше косо по челото му.
Том се приближи, поставяйки автоматика си в кобура, и коленичи до тялото на Хоуган. Той го преобърна по гръб и дясната ръка на Хоуган меко се отпусна в нарастващата локва кръв. Миризмата се настани в стомаха ми като развалена мида. Том пъхна ръцете си в един от джобовете на сивото сако на костюма.
— Какво правиш? — попитах.
— Търся ключ — той отиде от другата страна на тялото и пъхна ръка в другия джоб. — Добре, добре.
Той извади малък сребърен ключ и го вдигна нагоре.
— За какво е това?
— За записките — каза той. — А сега… — Той напъха ръката си във вътрешния джоб на собственото си сако и извади черен маркер. Свали капачката и ме погледна, сякаш ме предизвикваше да го спра.
— Не съм полицай — каза той. — Не ме интересува справедливостта, но мисля, че това е справедливо.
Той пристъпи клекнал на една крачка от тялото, избърса слоя от прах по цимента и написа СИНЯ РОЗА с големи наклонени букви. Извъртя се и отново ме погледна.
— Този път наистина е ченгето — каза той. — Подай ми този пистолет.
Отидох до него и му подадох револвера. Том внимателно го избърса с кърпичката си и се наведе да го постави в дясната ръка на Хоуган. След това сключи пръстите му около дръжката и вкара показалеца до спусъка. После вдигна сакото на Хоуган и извади пистолета му от кобура. Изправи се и ме приближи с пистолета на Хоуган в ръка.