Една от причините, поради които Рансъм бе поискал да ме види в Милхейвън, беше че седмици наред бе говорил по тоя начин сам на себе си, и имаше нужда да освободи навън част от аргументите.
— Кажи ми за лицето, което е направило това — казах. — Кажи ми кой мислиш, че е — какъв човек си представяш, когато мислиш за него.
Рансъм изглеждаше облекчен.
— Аз, разбира се, съм мислил за това. Опитвах си да си представя какъв човек би могъл да направи такива неща — той се наведе към мене, готов, дори нетърпелив да излее догадките си.
Аз се наместих на мястото си, като не можех да не си давам сметка за несъответствието между обстановката и това, което обсъждахме. Беше една от най-красивите стаи, които бях виждал, красива по сдържан начин, чийто център бяха картините по стените. За една от тях си помислих, че сигурно е Вюияр, а останалите изглеждаха странно познати. Меките тонове и течащите форми на картините преминаваха през цялата стая, през формите на мебелите и на малкото скулптури, поставени на ниски масички.
— Мисля, че е на около шестдесет. Някой от родителите му е бил алкохолик може би, навярно са го тормозели в детството му. Може би ще се окаже, че има и някаква рана в главата — това е изненадващо, но се случва често при подобни хора. Той се контролира изключително добре. Сигурен съм, че има някакъв ненарушим личен режим. Всеки ден прави едни и същи неща по едно и също време. Още е силен, значи може би спортува редовно. Навярно ще изглежда като последния човек, когото биха заподозрели в подобни престъпления. И е интелигентен.
— Как изглежда? Как е изкарвал прехраната си? Как прекарва свободното си време?
— Мисля, че единственото нещо, което може да се каже за външния му вид, освен че е в отлично състояние за възрастта си, е, че има много достопочтен вид. Мисля си, че може би живее в района, където станаха всички убийства, защото с едно-единствено изключение, той не е излизал от тоя район.
— Искаш да кажеш, че живее в моята някогашна махала? — изключението, което спомена, беше навярно жена му.
— Така мисля. Хората го виждат, но не го забелязват. Що се отнася до свободното време, мисля, че той не може да почива, така че едва ли ходи във ваканции и други подобни — навярно и без друго не може да си ги позволи — но бих се обзаложил, че е голям градинар.
— И изразът „Синя роза“ е свързан с градинарството му?
Рансъм сви рамене.
— Странна комбинация от думи — това е неговият начин да се самоидентифицира. Та мисля, че градинарството много би му отивало — така би могъл да се справя отчасти с напрегнатостта си, да удовлетвори подтика си към ред и да върши всичко това сам.
— Така че ако отидем в южната част на града и намерим здрав, но скучноват на вид шестдесетгодишен мъж, който има добре поддържана цветна градинка в задния си двор, ще сме намерили когото търсим.
Рансъм се засмя.
— Това би бил той. Внимание, чупливо.
— След като е бил Синя Роза за два месеца преди четиридесет години, той съумява да се контролира до тази година и изведнъж пак превключва.
Рансъм се наведе напред, развълнуван, че е достигнал сърцевината на теориите си.
— Може би не е бил в Милхейвън през всичките тези години. Може би е имал работа, която го е водела тук — може би е продавал дамски чорапи или връзки за обувки, или мъжки ризи — Рансъм се изправи и впери пламтящ поглед в мене. — Но аз мисля, че е бил военен. Мисля, че е влязъл в армията, за да избегне риска да бъде арестуван, и е прекарал това време във военни бази из цялата страна и Европа. Възможно е да е бил в Корея, възможно е дори да е бил във Виетнам. Навярно е прекарал известно време в Германия. Той несъмнено е бил в много от базите, разположени край малки градчета в южните и средни западни щати. И отвреме-навреме е отивал да убие някого. Не мисля, че е преставал. Мисля, че е бил сериен убиец, преди въобще да знаем, че съществуват такива. Никой никога не е направил връзка между престъпленията му, никой не е сравнявал данните — Тим, те започнаха да правят това само преди пет-шест години. ФБР никога не е чуло за него, защото никой не ги е информирал за случая. Излиза от базата, убеждава някое цивилно лице да го последва в някой хотел или по някоя уличка — той е много убедителен — и го убива.
6
Докато слушах Джон Рансъм, очите ми постоянно се връщаха към картината, която приписвах на Вюияр. Семейство от средната класа, което като че ли се състоеше изцяло от жени, деца и слуги, бе изобразено сред пищна градина и под разпрострените клони на огромно дърво. Бляскава лимонено жълта светлина се стичаше по наситено зелените плътни листа.