— Днес сте с компания — каза сестрата.
Джон Рансъм ни представи, Илайза Морган, Тим Андърхил, и ние си кимнахме през леглото. Полицаят отиде в задната част на стаята под редицата от прозорци.
— Тим ще остане при мене за известно време, Илайза — каза Джон.
— Ще е добре да си имате малко компания — каза сестрата. Тя ме погледна през леглото, помагайки ми да привикна с вида на Ейприл Рансъм.
Рансъм каза:
— Помниш ли, че съм ти говорил за Тим Андълхил, нали, Ейприл? Той е дошъл да те види. По-добре ли се чувстваш днес? — той дръпна част от чаршафа и хвана ръката й. Видях превръзки и бинтове да се белеят над лакътя й. — Скоро ще си достатъчно силна да се върнеш у дома.
Той вдигна поглед към мене.
— Тя изглежда много по-зле от миналата сряда, когато най-сетне ми позволиха да я видя. Помислих си, че ще умра още същия ден, но тя се справи, нали, Илайза?
— И още как — каза сестрата. — От тогава не е престанала да се бори.
Рансъм се наведе над завивките и започна да говори на жена си с равен, успокоителен глас. Отдалечих се от леглото. Полицаят, който седеше под редицата от сияйни прозорци, се изправи на стола си и ме погледна агресивно. Лявата му ръка се протегна към бележника, който изпълваше джоба на ризата му.
— Салонът на пациентите обикновено е празен по това време — каза сестрата и ми се усмихна.
Преминах по извития коридор до входа на голяма стая, обзаведена със зелени канапета и кресла, някои от които бяха наредени около грозни полирани дървени масички. Две пълни жени в прилепнали тениски пушеха и играеха карти сред разхвърляни списания и хартиени кесии на една маса в далечния ъгъл. Бяха пуснали пердетата на най-близкия прозорец. Една възрастна жена в сив костюм седеше на около два метра и половина от тях, с гръб към един непокрит прозорец. Тя четеше роман от Барбара Пим така съсредоточено, сякаш животът й зависеше от това. Приближих се към прозорците в левия ъгъл на стаята. Старата жена вдигна очи от книгата и ме прониза с поглед, много по-свиреп от всичко, което офицерът Манджълоути би могъл да произведе.
Чух стъпки зад себе си, обърнах се и видях частната медицинска сестра на Ейприл Рансъм да внася издута черна дамска чанта. Старата жена прониза и нея с поглед. Илайза Морган тръсна чантата си на една от масите близо до вратата и ми направи знак да отида при нея. Тя започна да рови в чантата си, извади пакет цигари и ме погледна извинително.
— Това е единственото място в цялото крило на болницата, където пушенето е разрешено — каза тя почти шепнешком. Запали цигарата с кибрит, хвърли клечката в един почернял меден пепелник, издуха бяла струйка дим и седна. — Знам, че е гаден навик, но вече доста съм ги намалила. Пуша една по време на смяна и една на обяд, това е всичко. Е, почти всичко. Съвсем в началото на смяната сядам тук и изпушвам три-четири; иначе никога не бих издържала първия час — тя се наклони и отново сниши глас. — Ако госпожа Ролинс ви е изгледала мръснишки, когато сте влязъл, то е, защото се е опасявала, че ще започнете да й разваляте въздуха. Аз безкрайно я разстройвам — смята, че сестрите не трябва да пушат въобще. Пък може и да не трябва, наистина.
Усмихнах й се — беше приятна жена, няколко години по-възрастна от мене. Късата й черна коса беше чиста и лъскава като коприна и оживената й сърдечност ни най-малко не заплашваше да се превърне в натрапване.
— Предполагам, че сте тук от момента, в който госпожа Рансъм е постъпила в болницата — казах.
Тя кимна, издухвайки още една енергична струйка дим.
— Господин Рансъм ме нае веднага щом научи — тя постави чантата на коленете си. — При него ли ще стоите?
Кимнах.
— Накарайте го да говори — той е интересен човек, но не знае и половината от онова, което става с него. Ще бъде ужасно, ако започне да се разпада.
— Кажете ми — попитах. — Има ли шанс жена му? Мислите ли, че ще излезе от комата?
Тя се наклони през масата.
— Бъдете тук да му помагате, ако сте му приятел.
Тя се увери, че съм я чул, както трябва, после се изправи и смачка цигарата, тъй като беше казала всичко, което имаше намерение да казва.
— Предполагам, че и това е отговор — казах и двамата се изправихме.