— За да мога да ти кажа това — каза Том, — ще трябва да ти обясня някои семейни тайни. Ще те помоля да не повтаряш никъде това, което ще ти кажа.
Джон обеща.
— Чуй моя разказ тогава — каза Том.
12
— Сигурно си спомняш, че си виждал майка ми отвреме-навреме във връзка с училището.
— Помня майка ти — каза Рансъм. — Беше красива жена.
— И неуравновесена. Сигурен съм, че помниш и това. Майка ми прекарваше по цели дни в спалнята си. Понякога плачеше с часове или дори и да не знаеше защо, просто си седеше там и плачеше. Яд ме беше, че не е като другите майки… Вместо да ме е яд, трябвало е да мисля, какво би могло да я направи толкова безпомощна.
Том изчака за миг да възприемем казаното, после пак се пресегна към чашата. Бледите му устни образуваха отвор, който пое една малко по-голяма глътка. Противно му беше, че трябва да разказва тази история, виждах. Казваше я, защото би му било още по-противно аз да я разказвам, а смяташе, че Джон Рансъм трябва да я знае. Той остави чашата на масата и каза:
— Предполагам, че си чувал за дядо ми?
— Глендънинг Апшо? — примигна Джон. — Разбира се. Силен човек — той се поколеба. — Умря в последната ти година. Самоубийство, доколкото си спомням.
Том хвърли бърз поглед към мене, тъй като и двамата знаехме истинските обстоятелства около смъртта на дядо му. После отново погледна към Джон.
— Да, силен беше. В Милхейвън той натрупа богатство, а имаше и политическо влияние. Беше опасен човек в почти всяко отношение и имаше много тайни. Но една от тайните си трябваше да пази най-вече, защото ако се беше разбрала, с него щеше да е свършено. Той убива трима души, за да съхрани тази тайна, и почти успява да убие четвъртия. Жена му научава за нея през 1923 година и се удавя в Ийгъл Лейк — това я довършва.
Том погледна към ръцете си в скута си. За миг вдигна очи към мене, после погледна Джон Рансъм.
— Дядо ми уволнява всички слуги, когато майка ми е на около две години. Никога вече не наема нови, дори след смъртта на жена си. Не е можел да си позволи някой да научи, че изнасилва дъщеря си.
— Изнасилва? — каза Рансъм недоверчиво.
— Може би не е нужно да употребява сила, но той е насилвал или принуждавал майка ми да прави секс с него от около втората й до четиринайсетата й година.
— И за цялото това време никой не научава?
Той отпи още веднъж, този път, струва ми се, от облекчение, че най-после го е казал.
— Той предприема изключителни мерки, за да предотврати такова нещо. По очевидни причини за майка ми се грижи същият лекар, който той винаги е използвал. В началото на петдесетте този лекар си взима по-млад съдружник. Излишно е да уточнявам, че между пациентите на този млад лекар, Бъз Ланг, не фигурира майка ми.
— Аха, Бъз Ланг — каза Рансъм. — Всички смятаха, че той е четвъртата жертва на Синята Роза, но Тим ми каза, че е бил нападнат от някой друг. Какво е направил, научил е за майка ти?
— Вечер Бъз взема картотеката вкъщи, за да се запознае с медицинската история на своите пациенти. Една вечер той взема не тези картони, които трябва. Това, което вижда, го смущава и той отива при съдружника си да обсъди видяното. Години преди това по-старият лекар е записал всички класически признаци на блудство — вагинално кървене, вагинални брадавици, личностни деформации, кошмари. И т.н., и т.н. всичко било регистрирано.
Когато Том остави чашата на масата, тя беше празна. Рансъм бутна и своята чаша към него и Том му досипа водка и лед.
— И по-старият лекар се обажда на дядо ти — каза Джон Рансъм, когато Том седна отново в креслото си.
— Една вечер Бъз Ланг се прибира вкъщи, качва се на горния етаж и някакъв едър мъж го сграбчва отзад и почти му отрязва главата. Остава да лежи като мъртъв, но после успява да спре кръвта и да повика помощ. Мъжът, който се опитва да го убие, написва СИНЯ РОЗА на стената на спалнята и всички решават, че Ланг е четвъртата жертва.
— Ами Уилям Дамрош? Той е бил любовник на Ланг. Оня касапин, Стенмиц, е блудствал с него. И случаят приключва с неговата смърт.
— Ако случаят е приключил, защо седиш тук и слушаш древни истории?
— Но как би могъл да знае дядо ти за личния живот на някакъв следовател?
— Имал е близък приятел в полицията. Нещо като протеже — правили са си доста добрини в продължение на много години. Тоя тип се стараел да научава всичко, което би могло да му е от полза, и го споделял с дядо ми. Това е била една от задачите му.
— И това ченге…
— Разказва на дядо ми историята на Дамрош. Дядо ми, добрият стар Глендънинг Апшо, вижда как би могъл да спретне хубавичко всичко.