4
Нашата къща беше през четири къщи нагоре, правоъгълна дървена постройка с две бетонни стъпала към предната врата, прозорци от двете страни на вратата, още два прозореца над тях на втория етаж и малка неравна полянка отпред. Имаше вид на детска рисунка. В детството ми горният етаж беше боядисан кафяво, а долният в жълто. По-късно баща ми беше боядисал цялата къща в тъжен, ужасен зелен цвят, но новите собственици бяха възстановили първоначалните цветове.
Старата къща почти не ме развълнува. Беше като черупка, която съм надраснал и изоставил. Повече се бях разчувствал на гробището „Пайн Нол“ — дори самото навлизане в Пигтаун по авеню „Ливърмор“ ме бе докоснало по-дълбоко. Опитах се да оставя дълбоките потоци, които те свързват с останалата част от живота, да потекат през мене, но се усещах като камък. Това, което си спомнях за старата къща, се отнасяше до старата поставка върху чамовото писалище в една спалня, където сини рози се изкачваха по тапетите; до пилюрената хартия и лентите за пишеща машина; до разказването на приказки, за да се умилостиви мрака: спомен за осуетени желания и съсредоточеност, за време, изчезващо в бляскава пластична вечност.
Оставаше още едно място, което исках да посетя, така че аз се върнах по Шеста южна улица, пресякох „Ливърмор“ и свих на юг.
От две преки разстояние видях сенника, увиснал към тротоара, и сърцето ми трепна. „Белдейм ориентал“ не беше понесъл последните три десетилетия така успешно като „Роял“. Стъклени витрини, покрити с петна, някога бяха предпазвали буквите, които изписваха заглавията на филмите. Нищо не беше останало от подробностите, които си въобразявах, че помня.
Тесните стъклени врати се отваряха на равнището на тротоара. Зад техните зацапани стъкла смътно прозираше остъклената кабинка на гишето за билети, разположено пред черни лакирани врати. Назъбени парчета цимент и сивкави неравности замърсяваха пода от бели и черни плочи между външните и вътрешните врати. Дребнавостта, незначителността на това пространство — скръндзавата мизерност на целия киносалон — ме потресе така дълбоко, че в момента едва ли бях в състояние да си дам сметка.
Направих крачка назад и затърсих с поглед истинския „Белдейм ориентал“. След това се доближих до двете тесни стъклени врати и се опитах или да проникна в стария салон, или просто да видя по-ясно — не знам кое от двете. Отражението ми се приближи да ме посрещне и се докоснахме.
Огромна канара от чувство се откъсна от скритите си котви и се надигна в гърдите ми. Гърлото ми се сви и дъхът ми спря. Очите ми пламнаха. Поех мъчително въздух, за миг загубил увереност дали ще се задържа на крака. Дори не знаех дали това е радост или болка. Беше просто оголено чувство, право от сърцето на детството ми. Дори имаше вкус на детство. Отдръпнах се от стария салон и закуцуках през тротоара, за да се облегна на един паркингов автомат.
Топлината по главата и раменете ми ме върна донякъде на себе си. Издухах си носа и се стегнах. Върнах носната кърпичка в джоба. Отдалечих се от паркинга и притиснах очите си с ръце.
От другата страна на улицата ме зяпаше един дребен старец в провиснал двуреден костюм и бяла тениска. Той се обърна към приятелите си вътре в една закусвалня и направи въртеливо движение с показалец по слепоочието си.
Произнесох нещо средно между въздишка и изохкване. Нищо чудно, че се бях страхувал да се върна в Милхейвън, след като ми се случваха подобни неща. Това, което ме спаси от нов пристъп, беше внезапното припомняне на нещо, което бях прочел в гностическото евангелие, докато чаках Джон Рансъм да се върне от болницата: Ако извадиш това, което е в тебе, изваденото ще те спаси; ако не извадиш това, което е в тебе, неизваденото ще те разруши.
Опитвах се да го извадя — бях започнал да се опитвам от момента, в който застанах пред гробовете в „Пайн Нол“ — но какво ли беше то?
5
Върнах се в Понтиака и подкарах към къщата на Джон Рансъм. Въртеше ми се идеята да запазя място за вечерния полет до Ню Йорк. Не бях вече сигурен, че продължавам да се интересувам от случилото се преди четиридесет години в, близо до, или поради, хотел „Сейнт Олуин“. Бях вече написал тази книга.