Тя му се усмихна и каза с ласкавия си глас:
— Честно казано, случаят, който имаме, е доста по-сериозен от една шумна препирня.
Джонсън я изгледа намръщено, докато усмивката й угасна.
— Не знам със сигурност, но мога да се обзаложа, че Уолтър рядко се е задържал на етапа на препирните.
Полицайката не схвана веднага забележката му. Когато я схвана, поклати глава:
— Това е Милхейвън, господин Джонсън.
— Очевидно — той замълча, обмисляйки нещо. — Знаете ли, чудя се дали тоя човек там въобще има замразител.
Това неуместно наблюдение беше вече прекалено за младата жена. Тя се изправи от мястото, където бе коленичила пред двете момчета, и потупа Куанза по главата, преди да затвори тефтера и да напъха писалката в джоба си.
Джонсън каза:
— Просто ми е жал за вас, хора.
— Това е Милхейвън — повтори полицайката. — Ако ми позволите, бих отбелязала, че на момчетата ви вече са се случили прекалено много неща за един ден. В подобни ситуации винаги се препоръчителни консултациите и аз бих ви дала имената на…
— Боже господи — каза Джонсън. — Вие май още на разбирате.
Полицайката каза:
— Благодаря ви за помощта.
Тя се отдалечи, застана до прозореца на всекидневната на Джонсънови и зачака завръщането на Уолтър Драгонет.
7
Час и половина преди началото на работното време на Уолтър Драгонет в счетоводството, старият син Релайънт се появи в края на улицата. Други коли нагоре-надолу по улицата започнаха да излизат заднишком от алеите пред къщите и да подкарват от местата си до тротоара. Дебнещите патрулни коли се появиха от двата края на улицата и бавно се придвижваха към бялата къщичка по следата. Уолтър Драгонет премина безгрижно по улицата и спря колата пред дома си. Отвори вратата и стъпи на бетона.
Двете коли ускориха и рязко извиха настрани със скърцащи гуми, за да завардят двата края на улицата. Необозначените коли дохвърчаха до неговия Релайънт и за един миг улицата се напълни със полицаи с пистолети насочени към младия мъж, който излизаше от колата си.
Кенет Джонсън, който ми разказа тези работи, включително това, което бяха направили децата му, причинявайки такава суматоха в Милхейвънския полицейски участък, ми каза по-късно, че когато Уолтър Драгонет излязъл от колата си и се изправил срещу всичките тези полицаи и пистолети, той им отправил своята тайнствена усмивка.
Полицаите му наредили да се отдалечи от колата си и той радушно се подчинил. Заговорили го и той им казал, че е Месаря. Да, разбира се, ще дойде с тях в участъка. Ами да, разбира се, че ще остави на земята хартиения плик, който държи. Какво има в плика? Ами единственото нещо в него е острието за трион, което току-що бил купил. Затова излязъл от къщи — да си вземе ново острие за трион. Пол Фонтейн, който все още не знаел какво се е случило с Ейприл Рансъм, след като той и Джон Рансъм напуснали леглото й в пет и половина сутринта, извадил от джоба си една картичка и прочел на Драгонет какви са правата му. Уолтър Драгонет енергично кимал, да, разбирал всичко това. Щял да вземе адвокат, това е сигурно, но нямал нищо против да говори сега. Време било да се говори, инспекторите ще се съгласят с това, нали?
Инспектор Фонтейн със сигурност смятал, че е време да се говори. Дали господин Драгонет би позволил полицията да претърси къщата му?
Месарят свалил очи от интересното лице на инспектор Фонтейн, за да се усмихне и кимне на Аким и Куанза, които го гледали от прозореца на всекидневната си.
— О, разбира се — искам да кажа, те наистина трябва да огледат мястото, наистина трябва — после пак погледнал към инспектор Фонтейн. — Подготвени ли са за това, което ще намерят?
— Какво ще намерят, господин Драгонет? — попитал сержант Хоуган.
— Моите хора — казал Месарят. — За какво иначе сте тук?
Хоуган попитал:
— За какви хора говорим, Уолтър?
— Ако не знаете за моите хора — той облизал устни и извил глава, за да погледне пред рамо малката си бяла къща, — ако не знаете за тях, защо сте дошли?
Погледът му се отместил от Фонтейн към Хоуган, после обратно. Те не му отговорили. Той прикрил устата си с ръка и се изкискал.
— Е, който влезе в къщата ми го чака малка изненада.
8
Не бях чул кога келнерката е оставила чинията върху масата. Най-сетне осъзнах миризмата на бекон, вдигнах очи и видях закуската да дими до десния ми лакът. Преместих чинията пред себе си и ядох, четейки какво бе намерил първият полицай, който влязъл в къщата на Уолтър Драгонет.
Най-напред, разбира се, Алфонзо Дейкинс, чиято плешка беше счупила триона на Драгонет и го бе принудила да търси железария. Алфонзо Дейкинс беше срещнал Уолтър Драгонет в бар на хомосексуалисти, който се казваше „Руст“, беше го придружил до вкъщи, беше приел да го почерпи с бира, обогатена със значителни количества сънотворно, беше позирал гол да го фотографира и беше загубил съзнание. Той беше дошъл отчасти на себе си и открил ръцете на Уолтър около врата си. Последвалата борба беше събудила Аким Джонсън. Ако Дейкинс не беше зашеметен от сънотворното и алкохола, той лесно би убил Драгонет, но по-дребният мъж успял да го удари с бирена бутилка и да му надене белезници, преди той да се съвземе.