В друг материал се изнесе, че 961 мъже, жени и деца от щата Илиной липсват. Говорител на ФБР заяви, че ако си над двайсет и една години, имаш право да липсваш.
Служителите от „Аркхам“ предупредиха студентите да бъдат внимателни във връзка с престъпността на територията на колежа, макар че анкетираните студенти не бяха особено загрижени за собствената си безопасност. „Прекалено е странно, за да ме разтревожи“ — каза Шели Маниголт от Лейдисмит, Уисконсин. — „Много повече ме ужасява мисълта за положението на жените в обществото, отколкото това, което прави един ненормален мъж, когато е в къщата си.“
„Леджър“ съобщи, че в училище Уолтър Драгонет нямал приятели и бележките му варирали от отличен до слаб. Съучениците му си спомняха, че чувството му за хумор било „особено“. Бил омагьосан от убийствата на Синята Роза и веднъж бил кандидатствал за позицията на касиер на класа под псевдонима Синя Роза, спечелвайки два гласа. В шести клас събирал трупчетата на малки животни от улицата и от празните парцели и експериментирал различни начини за почистване на скелетите им. В осми клас той разнасял да показва една облицована в плюш кутия за пури, където имало предмет, който според твърденията му бил скелет от ръката на петгодишно момче. Виделите предмета твърдяха, че е бил маймунска лапа. Няколко дни подред твърдял, че е сляп и идвал на училище с тъмни очила и бял бастун; друг път успял да убеди учителя си, че е получил амнезия. Два пъти за времето на посещаването си на средното училище „Карл Сандбърг“ той бе използвал тебешир, за да отбележи очертанията на тела върху пода на физкултурния салон. Той заяви пред инспектор Фонтейн и сержант Хоуган, че очертанията били на хора, които наистина бил убил — убил, докато бил ученик.
Защото Драгонет твърдеше, че е убил малко дете на име Уесли Дръм през 1979, след като блудствал с него на един незастроен парцел. Той каза също, че когато бил втора година в „Карл Сандбърг“, годината, когато кандидатствал за касиер, убил една жена, която го взела на стоп — намушкал я с армейски нож, когато спряла на червено. Не си спомнял името й, но знаел, че я е промушил право в гърдите и след това я намушкал още два пъти, докато тя още осъзнавала какво й се е случило. Грабнал чантата й и изскочил от колата две секунди, след като светофарът се сменил. Съжалявал, задето откраднал чантата й и би бил щастлив да върне на семейството на жената четиринайсетте долара и седемдесет и осем цента, които намерил, стига да му дадат името и адреса й.
И двете истории съответстваха на нерешени случаи в Милхейвън. Петгодишният Уесли Дръм беше намерен мъртъв и обезобразен (макар и все още с двете си ръце) в един незастроен парцел зад колежа „Аркхам“ през 1979, а през 1980, когато Уолтър Драгонет е на петнайсет години, Анет Балмър, трийсет и четири годишната майка на две деца, умираща от многобройни прободни рани, бе извадена от спряла кола на пресечката на Дванайсета улица и булевард „Аркхам“.
Уолтър наистина оказа, както се изрази „Леджър“, „помощ на полицията при разкриването на няколко драстични неотдавнашни случая“.
Продължих да прелиствам вестника, докато довършвах закуската си, давайки си сметка, че сега наистина бях свободен да постъпя, както намеря за добре. Ейприл Рансъм се оправяше и нейният направил самопризнания нападател беше арестуван. Дребно болно чудовище, което само̀ се наричаше Месарят, се бе отклонило от обичайните си развлечения (или както там се казва, когато убиваш хора и се съвъкупяващ с труповете им), за да изиграе отново убийствата на Синята Роза. Авеню „Ливърмор“ не се кръстосваше от военен в оставка, завърнал се от Корея и Германия, който си търсеше нови жертви; в задния двор на добре поддържана малка къща в Пигтаун не цъфтеше розовата градина на убиеца. Миналото бе все още погребано заедно с близките ми в „Пайн Нол“.
Сгънах вестника и махнах на келнерката. Когато тя дойде в сепарето ми, казах й, че сега разбирам защо й е било трудно да се концентрира върху работата си тая сутрин.
— Ами да — каза тя и се оживи, — такива неща не се случват в Милхейвън — не бива да се случват.
9
На обаждането ми у Рансъм от фоайето на „Сейнт Олуин“ отговори телефонният секретар, така че той или беше заспал, или се беше върнал в болницата.