ПФ: Все още не съм чул как сте открили…
УД: Боже мой, наистина не сте. Моля, извинете ме. Наистина съжалявам. Разказвах за приятелките на мама, нали така? Наистина, понякога имам нужда от цип на устата. Както и да е. Както ви казвах, Клиота умря и Марджъри Майстър се пенсионира и се премести във Флорида, но Бъдж Дюдроп и Мери Грейбъл още работят в „Шейди Маунт“. Някъде по времето, когато майка ми умря, Бъдж обаче реши по някаква причина, че аз съм противна личност и дори не ми говори вече. Та мисля си, че наистина трябваше да я убия. Та аз й спасих живота! А тя взема и ми обръща гръб!
ПФ: А другата приятелка, Мери Грейбъл…
УД: Тя още си спомня как съм идвал като малко момче и така нататък и, разбира се, аз обичам да се спирам на регистратурата на „Шейди Маунт“ отвреме-навреме и да побъбря. Така че цялата работа беше съвсем фасулска. Спрях се в обедната почивка вчера и Мери и аз си поклюкарствахме хубавичко. И тя ми каза всичко за знаменитата им пациентка, и как я пазели полицай и частна медицинска сестра, и как внезапно била започнала да се оправя там на третия етаж, и така нататък. През това време дъртата дебелана Бъдж Дюдроп фучеше и мърмореше съвсем сама до картотеката, но Бъдж прекалено се страхуваше от мене, мисля си, та да смее да направи нещо наистина явно. Само ми пращаше такива едни погледи. И аз разбрах какво трябва да направя.
ПФ: И тази Мери Грейбъл ви каза, че частната сестра прави почивка на всеки час?
УД: Не, имах късмет. Тя излизаше от стаята, точно когато завих по коридора. Така че аз бързо влязох. И го направих. После излязох, много бързо.
ПФ: Кажете ми за полицая в стаята.
УД: Е, трябваше да убия и него, разбира се.
ПФ: И какво?
УД: Какво какво? За какво питате — дали наистина е трябвало да го убия, или дали наистина съм го убил?
ПФ: Тук нещо не разбрах.
УД: Аз просто… Все едно. Може би не си спомням полицая в стаята съвсем ясно. Малко ми е смътно. Всичко трябваше да стане много бързо и бях нервен. Но знам, че ви чух да казвате на някого, че офицерът от болницата е умрял. Минавахте покрай килиите и аз чух какво казахте. Казахте: „Умря.“
ПФ: Преувеличих.
УД: Е, добре, и аз преувеличих. Когато казах, че съм го убил.
ПФ: А как се опитахте да убиете полицая?
УД: Не помня. Смътно ми е. Много бях възбуден.
ПФ: Какво се случи с чука? Не беше у вас, като се прибрахте.
УД: Хвърлих го. Хвърлих го в реката на връщане от болницата.
ПФ: Хвърлихте го в река Милхейвън?
УД: От оня мост, моста до „Грийн уоман“. Нали знаете, там, където намират убитата жена. Проститутката.
ПФ: За каква жена ми говорите сега, Уолтър? Още една от вашите жертви ли?
УД: Боже господи. Та вие нищо не помните. Разбира се, че не е от моите жертви, говоря за нещо, което се е случило отдавна. Жената беше майката на Уилям Дамрош, ченгето. И той е бил там долу — бил е бебе и го намират на брега на реката, почти мъртъв. Никога ли не четете? Всичко това го има в „Раздвоеният“.
ПФ: Не разбирам защо намесвате всичко това.
УД: Защото точно за това си мислех! Докато карах по моста. Видях пивницата „Грийн Уоман“ и си спомних какво се е случило на брега, жената, проститутката и бедната й рожба, която пораства като Уилям Дамрош. В книгата се казваше Истърхаз. Карах по моста. Мислех си за жената и детето — винаги си мисля за тях, докато пресичам реката покрай пивницата „Грийн уоман“. Понеже всичко това е свързано с убийствата на Синята Роза. А те никога не го хващат, нали така? Просто се е измъкнал. Освен ако не си толкова тъп да си мислиш, че е бил Дамрош, а аз си мисля, че такъв е вашият случай.
ПФ: Всъщност мен вие много повече ме интересувате.
УД: Е, добре, хвърлих значи чука през прозореца в реката. После се прибрах и ви заварих. И реших, че е време да кажа истината за всичко. Време е всичко да излезе наяве.
ПФ: Благодарни сме ви за сътрудничеството, Уолтър. Исках да ви попитам още нещо, преди да направим почивка. Казвате, че приятелката на майка ви, как беше името й, Бъдж Дюдроп, спряла да ви говори след смъртта й. Имате ли представа защо?
УД: Не.
ПФ: Съвсем не? Някаква представа?
УД: Казах ви. Нямам представа.
ПФ: Как умря майка ви, Уолтър?