УД: Просто умря. Докато спеше. В мир, така както тя би искала.
ПФ: Майк ви би била много нещастна, ако беше открила някои от заниманията ви, нали така, Уолтър?
УД: Ами… Може и така да се каже. Това с животните никак не й харесваше.
ПФ: Казвала ли е на приятелките си за животните?
УД: Не. Е, може би на Бъдж.
ПФ: И не е знаела, че сте убивал хора, нали?
УД: Не. Естествено, не знаеше.
ПФ: Никога ли не е любопитствала дали нещо не ви притеснява? Не подозираше ли нещо?
УД: Не искам да говоря за това.
ПФ: Какво мислите е казала на приятелката си Бъдж?
УД: Не ми е казала, но сигурно й е казала нещо.
ПФ: Защото Бъдж се държи, като че ли се страхува от вас.
УД: И правилно се страхува.
ПФ: Уолтър, намирала ли е майка ви някога някои от трофеите ви?
УД: Казах, че не искам да говоря за това.
ПФ: Но вие казахте, че е време нещата да излязат наяве. Кажете ми какво стана.
УД: Какво?
ПФ: Казахте ми за майката, която умряла на брега на реката. Кажете ми сега за своята майка.
УД: (Не разбира.)
ПФ: Знам, че не е лесно, но знам също така, че искате да го направите. Искате да знам всичко, дори това, Уолтър, какво намери майка ви?
УД: Беше нещо като дневник. Криех го в едно яке в дрешника — във вътрешния джоб. Тя не е тършувала или нещо подобно, просто искала да занесе якето ми на химическо чистене. И така намерила дневника. Беше нещо като бележник. Имах някои неща там и тя ме попита за тях.
ПФ: Какви неща?
УД: Ами инициали. И разни думи като татуировка или белег. Нещо като червена коса. Едно от нещата беше кървава хавлия. Сигурно е говорила с Бъдж Дюдроп за това. Не е трябвало!
ПФ: Попита ли ви за дневника?
УД: Да, естествено. Но мисля, че не ми повярва.
ПФ: Значи е имала подозрения и преди това.
УД: Не знам. Просто не знам.
ПФ: Кажете ми за смъртта на майка си, Уолтър.
УД: Това вече няма значение, нали така? При всичките тия други хора, искам да кажа.
ПФ: Има значение за вас и има значение за мене. Кажете ми, Уолтър.
УД: Ето какво стана. Беше в деня след като намери дневника ми. Когато се върна от работа, държеше се странно. Веднага разбрах какво значи това. Беше говорила с някого и се чувстваше виновна. Не знаех точно какво е казала, но знаех, че е във връзка с дневника. Приготвих вечерята, както обикновено, и тя си легна рано, вместо да остане да гледа телевизия с мене, както правеше обикновено. Бях много разстроен, но не мисля, че го показах. Останах до късно, макар че едвам разбирах какво става във филма и изпих две чаши ликьор, което никога не бях правил. Най-после филмът свърши, макар че не помнех какво се е случило в него. Гледах го всъщност само заради Айда Люпайно — много харесвам Айда Люпайно. Измих чашата си, загасих лампите и се качих на горния етаж. Канех се да надникна в стаята на майка ми, преди да си легна. Там беше толкова тъмно, че трябваше да отида до леглото й, за да я видя. И аз отидох съвсем до нея. И си казах, че ако се събуди, просто ще й кажа лека нощ и ще си легна. Така че стоях там до нея дълго. Мислих си за много неща. Мислех си дори за господин Лансър. Ако не бях изпил тези две чаши, мисля, че нищо такова нямаше да се случи.
ПФ: Продължавайте, Уолтър. Имате ли носна кърпичка?
УД: Разбира се, че имам носна кърпичка. Имам една дузина носни кърпички. Всичко е наред, искам да кажа, аз съм наред. Както и да е, стоях си така значи до моята, ъ-ъ, майка ми. Беше наистина заспала. Нямах намерение да правя нищо. А и като че нищо не правех. Като че ли нищо въобще не се случваше. Наведох се и дръпнах свободната възглавница върху лицето й. И тя не се събуди, разбирате ли? Въобще не помръдна. Така че въобще нищо не се случваше. И тогава просто натиснах надолу възглавницата. Затворих очи и натисках възглавницата. След малко я вдигнах и отидох да си легна. В своята стая. На другата сутрин направих закуска за двамата, но тя не слезе, като й извиках, че е готова, така че се качих в стаята й и я намерих в леглото й и веднага разбрах, че е мъртва. Станалото — станало. Обадих се на полицията от телефона в спалнята. После отидох в кухнята, изхвърлих храната и зачаках да дойдат.
ПФ: И когато полицията дойде, какво им казахте за смъртта на майка си?
УД: Казах им, че е умряла, докато спи. И това си беше истина.
ПФ: Но не цялата истина, нали, Уолтър?
УД: Така е. Но аз не знаех точно каква е цялата истина.
ПФ: Разбирам. Уолтър, сега ще направим почивка и аз ще ви оставя сам за няколко минути. Ще ви притесни ли това?
УД: Оставете ме сам за малко, моля.
12
Фонтейн бутна стола си назад и се изправи. Той кимна два пъти и се отвърна от Драгонет.
— Удовлетвори ли ви това, господин Рансъм? — попита Уийлър. — Имате ли някакви съмнения относно идентичността на убиеца на съпругата ви?