— И ти можеш да дойдеш в кухнята, ако ми кажеш къде е Ейприл. Ако знаеш. В което се съмнявам.
Той стисна лакътя ми с кокалестите си пръсти и дръпна ръката ми.
— Е, добре, хайде да видим как е в кухнята — каза Джон.
— Аз не пия без мярка — каза Алън Брукнър. — Аз пия точното количество, което искам да изпия. А това е нещо друго. Пияниците пият без мярка.
Той ме повлече през стаята. Кафяви струйки и петна бяха засъхнали по краката му.
— Срещали ли сте се с дъщеря ми?
— Не.
— Страхотна е. Мъж като вас би я оценил — той блъсна с рамо вратата в стената с книги и тя се отвори, сякаш бе на пружини.
Тръгнахме по коридор с окачени по стените дипломи в рамка, награди и удостоверения. Между наградите имаше и няколко семейни фотографии и аз видях един по-млад, жизнен Алън Брукнър, обгърнал с ръка сияещо русокосо момиче, високо почти колкото него. Имаха такъв вид, сякаш светът е техен — самоувереността им го обгръщаше като щит.
Брукнър отмина снимката, без да я погледне, както навярно правеше десетина пъти на ден. В коридора миризмата му се усещаше още по-остро. Бяла козина като сплъстена паяжина покриваше кокалестите му рамене.
— Намери си добра жена и се моли да те надживее. Това е лотарията.
Той се промуши през още една врата и ме издърпа сред купища боклук в кухнята, преди вратата да се плъзне обратно. Миризмата на гниеща храна удави вонята на Брукнър. Вратата се отплесна на другата страна и удари Джон Рансъм, който каза: „Проклятие“!
— Мислил ли си някога за проклятието, Джон? Страшно интересно понятие, много двусмислено. В рая ние губим себе си във вечното възпяване на Бога, но в ада ние продължаваме да бъдем, каквито сме. При това ние смятаме, че заслужаваме прокълнатостта си и християнството ни казва, че тя ни е оставена от нашите първи прародители, Августин казва, че дори Природата е била прокълната и — той пусна ръката ми и се завъртя. — Къде, по дяволите, е бутилката? Бутилките, би трябвало да кажа.
Празни бутилки от уиски стояха до мивката; до задната врата имаше книжна торба, пълна с още празни бутилки. По плотовете и мивката лежаха кутии от пици, сред които, промъквайки се между мръсни чинии и обърнати с дъното нагоре чаши, пъплеха познати на вид кафяви насекоми.
— Искайте и ще ви бъде дадено — каза Брукнър, грабвайки неотворена бутилка уиски от една каса под мивката. Той я стовари върху плота и хлебарките в мивката се намъкнаха в най-близките кутии от пица. Той разпечата бутилката и махна капачката.
— Там горе има чаши — каза ми той и посочи към един шкаф до главата ми.
Отворих шкафа. Пет високи чаши бяха разпилени на полица, която можеше да побере трийсет. Извадих три и ги поставих пред Брукнър. Той донякъде наподобяваше изпаднал индийски свят мъж.
— Карай, днес може и да пийна — каза Рансъм. — Нека пием по едно, а после ще трябва да се погрижим за тебе.
— Кажи ми къде е Ейприл — Брукнър грабна бутилката и го погледна свирепо с маймунското си лице.
— Не е в града — каза Джон.
— Усърдните брокери не се моткат нагоре-надолу, когато клиентите им се нуждаят от тях. У дома ли е? Болна ли е?
— В Сан Франциско е — каза Джон. Той се протегна и взе бутилката от тъста си, така както полицай би отнел пищова на някой объркан тийнейджър.
— И какво, моля, прави дъщеря ми в Сан Франциско?
Рансъм наля един пръст уиски в една от чашите и я подаде на стареца.
— „Барнет“ се слива с една друга инвеститорска къща и се говори, че Ейприл ще получи повишение и ще ръководи отделен офис там.
— Коя е другата инвеститорска къща? — Брукнър изпи всичкото уиски на две глътки. Той си подаде чашата, без да я погледне. По издадената му долна устна блестеше течност.
— „Беър, Стърнс“ — каза Джон. Той наля солидно количество в собствената си чаша и бавно отпи.
— Тя няма да отиде. Дъщеря ми няма да ме остави — той все още протягаше напред чашата си и Джон наля още два пръста уиски в нея. — Ние щяхме… ние щяхме да ходим някъде заедно — той ми посочи бутилката.
Поклатих глава.
— Хайде де, и той иска, не виждаш ли?
Рансъм се изви, наля уиски в третата чаша и ми я подаде.
— За твое здраве, момче — каза Брукнър и вдигна чашата към устните си. Той изпи половината уиски и провери дали все още съм заинтересован от едно добро прекарване.
Вдигнах чашата и отпих мъничко от уискито. Пареше, беше като живо. Отдалечих се от стареца и оставих чашата си върху дълга чамова маса. След това забелязах какво още има върху масата.
— Трампа-ри-трампа-рет — избумтя Брукнър със смущаващо здравия си глас. — Днес всички курви са с късмет — и той отпи от чашата.