До моята чаша имаше револвер и купчина от двайсетдоларови банкноти, които правеха поне четиристотин долара. До тях имаше купчина от по десет, също толкова висока. По-висока купчина от по пет долара стоеше до тях и поне стотина еднодоларови банкноти бяха струпани като дървесни листа в края на масата. Издадох някакъв звук и старецът се извърна да види какво гледам.
— Моята банка — каза той. — Сам я създадох. За да мога да плащам на момчетата за поръчки. Така не могат да те излъжат, нали така? Връщат точно. Пистолетът е моята система за безопасност. Стискам го и ги гледам, докато броят.
— Момчетата за поръчки?
— От пицарията, оная с радиоколите. И от магазина за алкохол. Обикновено ги питам дали биха искали едно малко гърмежче. И те просто грабват парите и бягат.
— Не се съмнявам — каза Джон.
— Ох, лошо ми е на стомаха — старецът потърка съсухреното си шкембе с дясната си ръка. — Изведнъж ми призля. — Той изпъшка.
— Хайде горе — каза Джон. — Нали не искаш да се изпуснеш тука? Аз идвам с тебе. Ще вземеш един душ.
— Аз вече…
— Е, значи ще вземеш още един — Рансъм го завъртя и го забута към вратата.
Брукнър ревеше за стомаха си, докато се изкачваха по второто стълбище в задната част на къщата. Гръмкият му глас минаваше от стая в стая. Изсипах уиски върху хлебарките и те се разбягаха обратно в кутиите от пица. Когато се уморих да ги гледам, седнах до купчината пари и зачаках. След още малко започнах да сгъвам и притискам кутиите от пица, за да видя дали няма да се поберат в кофата за боклук. След това насипах течен сапун върху купа чинии в мивката и пуснах топлата вода.
15
След около четиридесет минути Рансъм се върна в кухнята и се стъписа, като ме видя какво правя. Широкото му, бледо лице помръкна, но след миг на колебание той извади бяла кърпа за чинии от едно чекмедже и започна да избърсва чиниите.
— Благодаря ти, Тим — каза той. — Много беше мръсно, нали? Къде постави целия този боклук, дето беше наоколо?
— Намерих две торби за боклук — казах. — А и чиниите не бяха чак толкова много, та реших да се погрижа за тях, докато ти обливаш стареца. Повърна ли?
— Само се оплакваше. Натиках го под душа и го заставих да използва сапун. Той минава през тези странни фази, когато не си спомня как да прави най-прости неща. В други случаи, както беше днес, почти се владее — не е напълно с акъла си, разбира се, но някак си контролира нещата.
Чудех се какви ли ще са другите случаи, ако днес бях видял Алън Брукнър в момент, когато контролира нещата.
Свършихме с миенето и избърсването но чиниите.
— Къде е той сега?
— В леглото. Щом се усети сух, заспа. А това е точно каквото исках. Имаш ли нещо против да се махаме.
Извадих запушалката от мивката и избърсах ръцете си о мократа кърпа.
— Имаш ли идея за какво пътуване говореше непрекъснато?
Той отвори външната кухненска врата и намести топката така, че да се заключи след нас, когато я затвори.
— Пътуване? Ейприл го водеше в зоологическата градина, в музея, по такива места. Той не е много подходящ за екскурзии, както навярно си забелязал.
— И това беше един от добрите му дни?
Ние излязохме през кухненската врата и обиколихме къщата. Избуялата трева се печеше на слънцето. Единият от големите дъбове беше разцепен от светкавица и наполовина беше почернял и обезлистен. Всичко — къщата, моравата, дърветата, се нуждаеха от грижи.
— Е, всичко, което каза, беше смислено, доколкото си спомням. Щеше да е по-добре, ако не беше пил в продължение на два дни.
Излязохме от високата трева на тротоара и тръгнахме обратно към „Илай Плейс“. Малки кафяви бодливи топки бяха прилепнали към панталоните ми. Поех свеж влажен въздух с дробовете си.
— И от него се очаква да преподава през следващата година?
— Той изкара миналата само с два странни епизода.
Попитах за възрастта му.
— Седемдесет и шест.
— Защо не се е пенсионирал?
Джон се изсмя — с нещо като окаяно излайване.
— Той е Алън Брукнър. Може да остане докогато си иска. Но ако си замине, заминава цялата катедра.
— Защо?
— Аз съм останалата част от катедрата.
— Търсиш ли си друга работа?
— Всичко би могло да се случи. Алън може да се оправи.
Вървяхме известно време в мълчание.
— Ще трябва изглежда да му взема нова чистачка — изрече той най-сетне.
— Мисля, че ще трябва да започнеш да оглеждаш старческите домове — казах аз.
— При моята заплата?
— Той няма ли свои пари?
— Е да, — каза той. — Може би има нещо.
16
Когато се върнахме в къщата, Рансъм ме попита дали искам нещо от кухнята.