— Бихте ли могли да ни дадете някаква информация за това как господин Рансъм посрещна новината за смъртта на жена си? Има ли той представа за това как Драгонет е срещнал за пръв път жена му?
Затворих вратата в лицето му и се върнах към Дик Мюлър, колегата на Ейприл от „Барнет и компания“, който каза:
— Господи, какво беше това? — той имаше почти комично съвършен милхейвънски изговор.
— Репортери.
— Те вече знаят, че, а-а, че…
— Знаят — казах. — И няма да им отнеме дълго време да разберат, че сте бил брокер на Драгонет, така че подгответе се.
— Да се подготвя?
— Ами те ще бъдат силно заинтригувани от вас.
— От мене ли?
— Ще искат да интервюират всеки, който някога е имал нещо общо с Драгонет.
Мюлър изстена.
— Така че измислете по какъв начин бихте могли да ги държите настрани от офиса си. Може би ще трябва да престанете да използвате предната си врата за седмица-две.
— Добре, добре, благодаря — каза той. После се поколеба. — Казвате, че сте стар приятел на Джон?
Повторих му информацията, която му бях дал преди Джефри Боу и останалите да ни прекъснат. През тесните прозорци от двете страни на вратата видях да се приближава още една кола и да паркира пред къщата. Двама мъже, единият с касетофон, другият с камера, се измъкнаха и тръгнаха към вратата, ухилвайки се към Боу и двамата му колеги.
— Как е Джон?
— Изпи две питиета и си легна. Той ще има много работа през следващите два дни, така че аз ще остана да му помагам.
Някой блъсна четири пъти по вратата с методичността на метроном.
— Това Джон ли е? — попита Мюлър. Изглеждаше загрижен, дори разтревожен.
— Не. Още един господин от пресата.
Мюлър се задави, представяйки си как цяла тълпа реве името му, докато блъска по вратата на офиса му.
— Ще ви се обадя в някой от следващите дни.
— Когато секретарката ми ви попита за какво се обаждате, кажете, че е във връзка с проекта за моста. Ще трябва да започна да се крия, но това ще ми напомни кой сте.
— Проекта за мост?
От вратата се чуха още ревове и блъскания.
— Ще ви обясня по-късно.
Затворих телефона, отворих вратата и започнах да крещя. Докато успея да обясня, че Джон спи в леглото си, бяха ми направили няколко снимки. Затворих вратата без съвсем да я затръшвам. През една цепнатина в прозореца наблюдавах как се оттеглят по моравата, дъвчат вкуснотиите си, палят цигари и намислят какво да предприемат. Фотографите направиха няколко безцелни снимки на къщата.
Една бърза проверка от долния етаж показа, че горе няма никакво движение, така че Джон или беше успял да проспи цялата тая врява, или я беше пренебрегнал. Взех си „Библиотеката на Наг Хамади“, включих телевизора и седнах на канапето. Обърнах на „Трактат за възкресението“, писмо до един ученик, който се казваше Регинос, и прочетох само няколко думи, преди да осъзная, че както всичко останало в Милхейвън, местният телевизионен канал се бе предал на Уолтър Драгонет.
Бях се надявал, че съчинението от гностическото шушу-мушу и каквото там се случваше по следобедните предавания, би ме развлякло до времето, когато Джон се появи отново, но вместо Фил Донахю или Опра Уинфри, на екрана се появи един от главните новинари, който си спомнях от шестдесетте години. Той изглеждаше почти призрачно добре запазен със същата сресана назад руса коса, същите масивни кафяви очила, същото мощно присъствие и равен глас. Със същото излъчване на непобедимо здравомислие, което си спомнях, той повтори, навярно за двадесети или тридесети път, че цялата редовна програма е спряна, за да може Новинарският екип за бързо реагиране да „ни държи постоянно в течение относно тази трагична история“. Макар че бях гледал този мъж да чете новините в течение на години, не можех да си спомня името му — Джимбо Някойси или Джамбо Едикойси. Той намести очилата си. Новинарският екип за бързо реагиране щеше да остане при събитията, така както се развиваха те в случая с Уолтър Драгонет, които до началото на вечерната програма в седем щяха да ни предлагат изводи и коментари от страна на експерти в областта на криминологията и психологията, щяха да ни съветват как да обсъждаме тези събития с децата си и въобще щяха да се опитват всячески да служат на опечалената ни общност чрез добрите репортажи на загрижените репортери. На екрана зад лицето му тълпа от хора, запълнили Двадесета северна улица, наблюдаваше как облечени в оранжево техници от Отдела за опасни материали към Пожарната команда изнасят тежки варели от малката бяла къща.