— Утре пак ще сме тук — закани се той.
Джон вдигна юмруци и се хвърли в атака. Хванах го за ръката и го дръпнах към стълбите — ако не ми се беше оставил, нямаше да мога да го удържа. За тези една-две секунди, докато ми се съпротивляваше, разбрах, че въпреки всичките си тлъстини Джон Рансъм беше значително по-силен от мене. Стигнахме до стълбите и аз отворих вратата. Рансъм нахлу вътре и се извъртя да ме пресрещне.
— Какви бяха тия лайна, дето ги надрънка там?
— Не мисля, че Уолтър Драгонет е убил жена ти — казах. — И не мисля, че той е убил мъжа зад „Сейнт Олуин“.
— Ти луд ли си? — Рансъм се облещи срещу ми, сякаш току-що съм го предал. — Как можеш да говориш така? Всички знаят, че той е убил Ейприл.
— Мислих си за всичко това, докато ти беше горе, и си дадох сметка, че Драгонет не знаеше достатъчно за тези убийства, за да ги е извършил той. Дори не знае какво точно се е случило.
Той ме изгледа страшно за миг, после се извърна безпомощно, седна на канапето и загледа това, което предаваха местните телевизионни канали. Изобел Арчър се усмихна тържествуващо пред камерите и каза:
— И така, изненадващ обрат в историята на Драгонет, след като един приятел на семейство Рансъм изрази съмнение във версията на полицията — тя повдигна към камерата един бележник. — Ще покажем това на запис щом е възможно, но според моите бележки точните думи са: „Мисля, че не е той. И мисля, че с времето полицията ще отхвърли тази част от самопризнанията му.“
Тя прибра бележника и едно отчетливо „пук“ я запрати в мрак и мълчание.
— Нима не разбираш? Сега ще започнат да обвиняват мене.
— Джон — казах, — защо Драгонет ще прекъсва своята претоварена програма от клане и кълцане вкъщи, за да разиграе убийствата на Синята Роза? Не ти ли звучат като два съвършено различни типа престъпления? На два различни мозъка?
Той ме изгледа кисело.
— Затова ли излезе и хвърли кокала на тия зверове?
— Не точно за това — отидох до канапето и седнах до него. Рансъм ме изгледа подозрително и се отдалечи на няколко сантиметра. Той започна да подрежда книгите си за Виетнам на по-спретнати, пи-ниски купчини. — Искам да знам истината — казах.
Той изсумтя.
— Какви реални причини има да мислиш, че Драгонет не е виновен? На мен той ми се вижда съвсем подходящ.
— Кажи ми защо.
— Добре — Рансъм, който се бе прегърбил в канапето, седна изправено. — Първо. Той си призна. Второ. Той е достатъчно луд, за да го направи. Трето. Той е познавал Ейприл от посещенията си в службата й. Четвърто. Винаги са му харесвали убийствата на Синята Роза, също като на тебе. Пето. Възможно ли е в Милхейвън да има наистина двама достатъчно луди, за да го направят? Шесто. Пол Фонтейн и Майкъл Хоуган, които между другото са много добри ченгета и които са заловили много убийци, мислят, че той е виновен. Фонтейн може да е малко чудат понякога, но Хоуган е друго нещо — той е интелигентен, силна личност. Искам да кажа, че ми напомня за най-добрите от тези, които познавах като барета. Всичко у Хоуган е желязно, всичко.
Кимнах. Подобно на мене, Джон беше впечатлен от Майкъл Хоуган.
— И последното, какво беше по ред, седмо ли? Седмо. Той е можел да научи всичко за Ейприл и състоянието й от старата приятелка на майка си, Бети Грабъл в болницата.
— Мисля, че беше Мери Грейбъл — казах. — Прав си за това, той е узнал, че Ейприл е в „Шейди Маунт“. Когато слизах от асансьора с Фонтейн тази сутрин, една възрастна жена на гишето едвам не припадна, когато ни видя. Бих се обзаложил, че е била Мери Грейбъл.
— Знаела е, че е подпомогнала убийството на Ейприл — каза Джон. — Тая гъска не е могла да си държи устата затворена.
— Мислела е, че е подпомогнала сина на старата си приятелка в убийството на Ейприл. Това не е същото.
— Защо си толкова сигурен, че не е той?
— Драгонет твърдеше, че не си спомня нищо, което е направил на това ченге в стаята на Ейприл, Манджълоути. Беше чул Фонтейн да се шегува, че Манджълоути е умрял — и претендираше, че е убил и него. После Фонтейн каза, че е преувеличил, и Драгонет каза, че и той бил преувеличил!
— Играе си психологически игрички — каза Джон.
— Той не знаеше какво е станало с Манджълоути. И освен това е нямал идея, че Ейприл е била убита, докато не го е чул по радиото на полицията. Това е моментът, който най-много ме тормози.