— Полиция, господин Рансъм, искаме да говорим с вас.
Мъжете на вратата надникнаха през прозорчетата и аз се озовах очи в очи с инспектор Уийлър. Ухилената, мустаката глава на инспектор Мънроу се появи на прозорчето от другата страна на вратата. Мънроу каза:
— Отвори, Андърхил.
От телефонния секретар се чу гласа на Пол Фонтейн:
— Господин Рансъм, казват ми, че пренебрегвате инспекторите, които са на вратата ви. Хайде не бъдете лоши момчета и пуснете добрите полицаи да влязат. В края на краищата полицията е ваш…
Отворих вратата, поканих Мънроу и Уийлър и грабнах телефона.
— Тук е Тим Андърхил — казах в слушалката. — Помислихме хората ви за репортери. Току-що ги пуснах.
— Полицията е ваш приятел. Бъдете добри момчета и говорете с тях, ако обичате — той затвори, преди да успея да отговоря.
Джон пристигна разпенен от коридора във всекидневната, размахвайки пръст към нашите тъмни силуети в антрето.
— Искам тия хора да изчезнат на секундата, чуваш ли? — той се втурна и изведнъж се закова. — Ох. Извинете.
— Няма нищо, господин Рансъм — каза Уйлър. Двамата следователи прекосиха половината от всекидневната. Тъй като Джон не се приближи да ги посрещне, те си размениха бърз поглед и спряха. Мънроу пъхна ръце в джобовете си и внимателно разгледа картините. Джон каза:
— Вие седяхте с нас на разпита.
— Аз съм инспектор Уийлър, а това е инспектор Мънроу.
Устата на Мънроу се сгърчи в ледена усмивка.
— Мисля, че отгатвам защо сте тук — каза Джон.
— Лейтенантът беше доста изненадан от забележките ви оня ден.
— Аз не съм казвал нищо — каза Джон. — Той каза. Ако искате да сте точни.
Той скръсти ръце на гърди, като ги подпря върху могилата на корема си.
— Бихме ли могли да седнем, моля? — попита Уийлър.
— Да, заповядайте — каза Джон, пусна ръцете си и се устреми към най-близкото кресло.
Мънроу и Уийлър седнаха на канапето, а аз се отпуснах върху второто кресло.
— Трябва да се срещна с бащата на Ейприл — каза Джон. — Той все още не знае какво се е случило.
Уийлър каза:
— Бихте ли искали да му се обадите, господин Рансъм, да му кажете, че ще закъснеете?
— Няма значение — каза Джон.
Уийлър кимна.
— Както желаете, господин Рансъм — той отвори бележника си.
Джон се въртеше като ученик, който има нужда от тоалетна. Уийлър и Мънроу ме погледнаха, Мънроу ми отпрати отново ледената си усмивка и пое нещата в свои ръце.
— Смятах, че признанията на Драгонет ви удовлетворяват.
Рансъм въздъхна и се отпусна върху облегалката.
— В по-голямата си част, тогава, да.
— И мене също — вметна Джон.
— Имахте ли съмнения относно достоверността им по време на разпита?
— Да — казах. — Но и преди това имах известни съмнения.
Мънроу ме изгледа свирепо, а Уийлър каза:
— Какви например?
— Какви са въобще съмненията ми?
Той кимна. Мънроу се облегна назад, смъкна сакото си и се опита да ме халоса с поглед.
Казах им това, което бях казал на Джон два дни преди това — че разказът на Драгонет за нападенията му над неизвестния мъж и над Манджълоути ми се беше видял импровизиран и нереалистичен.
— И най-вече мисля, че цялото самопризнание е било повлияно. Той започва да говори за жената на Джон, след като чува по радиостанцията, че тя току-що е била убита.
Мънроу каза:
— Бихте ли ни казали, откъде изскочи тази приказка за Драгонет и радиостанцията?
— Бих искал да знам каква е целта на посещението ви — отговорих.
За миг двамата следователи замълчаха. Най-сетне Мънроу отново ми се усмихна:
— Господин Андърхил, имате ли някакви основания за това твърдение? Вие не сте бил в колата с Уолтър Драгонет.
Джон ме погледна въпросително. Той, разбира се, си спомняше.
— Един от офицерите в колата с Драгонет ми каза как е станало.
— Невероятно — каза Мънроу.
— Бихте ли ни казали кой е бил в колата с Уолтър Драгонет, когато идва това съобщение?
— Пол Фонтейн и един униформен офицер — Съни — са седели на предната седалка. Драгонет е бил отзад в белезници. Съни е чул как диспечерката е казала, че госпожа Рансъм е била убита в болницата. Драгонет също е чул. Тогава той казал: „Ако вие, хора, бяхте работили по-бързо, можехте да я спасите.“ Инспектор Фонтейн попитал дали той признава, че е убил Ейприл Рансъм, и Драгонет казал, че да. В тоя момент той би признал всичко.
Мънроу се наведе напред.
— Какво се опитвате да постигнете?
— Искам да арестуват, когото трябва.
Той въздъхна.
— Как въобще се срещнахте със Съни Бъринджър?
— Срещнах го в болницата и след разпита.
— Предполагам, че никой друг не е чул тези твърдения.