— Аргуриос? Онзи, който удържа моста на Парта?
— Съвсем същият. Велик мъж.
— И вие сте се опитвали да го убиете?
— Естествено, че се опитвах да го убия. Биеше се заедно с врага ми. В името на боговете, как би ми се искало да бях известен като убиецът на Аргуриос. Обаче не успях. Коланос го простреля със стрела. Стрела! Лъковете са оръжия за страхливци. Стомахът ми се обръща само при мисълта. Победиха ни само заради Аргуриос. Няма съмнение по въпроса. Ние бяхме онези, които усетиха смрадта на поражението, но битката пак беше спечелена от микенец.
— Коя е тази битка?
— В Троя. Щях да стана богат с цялото онова троянско злато. Е, както и да е. Винаги има и други дни. — Той се излегна и се почеса по чатала. — Стомахът ми започна да мисли, че гърлото ми е отрязано. Дано Калиадес измисли скоро някакъв план.
— План за надвиването на два пиратски екипажа?
— Все ще му хрумне нещо. Много мисли тоя Калиадес. Доста е добър в това. Той ни измъкна от Микена, въпреки че ни търсеха стотици мъже. Надхитри ги до един. Е… трябваше и да убием неколцина. Но като цяло неговите планове ни спасиха.
— Защо са ви търсили? — попита тя, въпреки че не я интересуваше. Просто искаше да продължи разговора, докато другият не се върне.
— Най-вече заради загубата в Троя. Цар Агамемнон не обича губещите. А и ние убихме генерала му, Коланос. А той беше безполезно кравешко лайно, което си падаше по кози. Мен ако питаш, направихме огромна услуга на Агамемнон. Както и да е, убийството на Коланос, което по онова време ни се струваше добра идея — а и беше доста приятно, трябва да добавя — не получи много добър отклик у дома. Според тях ние бяхме отишли на война, бяхме загубили и бяхме убили генерала си. Което разбира се е самата истина. Фактът, че той е бил безполезно кравешко лайно, което си падаше по кози, някак си остана незабелязан. Три дни след като се върнахме, Агамемнон разпрати убийците. Много добри мъже умряха тази нощ. И все пак се измъкнахме.
— Калиадес ми каза, че ти си го спасил.
Той кимна.
— Доста глупости съм вършил през живота си.
— Съжаляваш ли за това?
Банокъл се засмя.
— Докато си седя тук в планините и чакам да ме нападнат пирати? О, да, съжалявам. Можеше Ерутрос да ми е брат по меч. Човекът знаеше как да се смее и да разказва забавни истории. Добър спътник. Калиадес напоследък не се смее много. Като се замисля, и преди си беше така. Сигурен съм, че е от цялото това мислене. Не е естествено да мислиш през цялото време. По-добре да го оставиш на старците. На тях им трябва да мислят, защото само това си имат.
— Каза, че сте щели да умрете в Троя. Как избягахте?
Банокъл сви рамене.
— Не зная. Чистата истина е това. Троянският цар започна да говори, но аз не го слушах. Ръката ме болеше като изгорена и се готвех за битка. После ни накараха да излезем от мегарона и ни отведоха до корабите ни. Имаше нещо общо с това, че Аргуриос е велик герой. Аз обаче не схванах. Питай Калиадес. Ето го и него.
Пирия беше облекчена да види, че младият войн се връща при тях.
— Измисли ли план? — попита Банокъл.
Калиадес кимна мрачно.
— Ще слезем в селището, ще убием всеки кравар, който ни се изпречи, и ще си намерим нещо за хапване.
— Ето — каза другият триумфално. — Казах ти, че ще измисли нещо.
За Пирия краткото пътуване до селището бе ужасяващо. Тъмният глас на страха й нашепваше, че Калиадес я е излъгал и сега ще се опита да се спазари с пирата Арелос. Защо иначе щяха да слизат тук? Тя искаше да избяга отново в хълмовете, но тялото я болеше, беше изморена и нямаше сили. Ако се опиташе да го стори, Калиадес или Банокъл щяха да я догонят и да я повалят.
Оставаше й само да избере как да умре. Тя стискаше здраво кинжала, който й бе дал младият войн. Вече знаеше колко е остър, след като преряза косата й с такава лекота. Нямаше да има проблем да си пререже гърлото, когато пиратите дойдеха за нея.
Никой от мъжете не говореше, докато се приближаваха към малкото село. Що за място да умреш, помисли си Пирия. Няколко мръсни къщи, издигнати около кладенец, а малко по-натам — около двадесетина набързо издигнати колиби за работниците от полето. Едно старо куче се размърда, когато се приближиха, и ги загледа предпазливо. Не се виждаше никой друг.
Калиадес отиде до кладенеца и седна на ниския парапет.
— Подушвам пресен хляб — каза Банокъл и се насочи към една от по-големите сгради. Пирия си помисли дали да не избяга, а после видя група от шестима пирати, които идваха откъм плажа. Русият войн също ги видя, изруга и се върна до Калиадес. Пиратите се спогледаха, несигурни. После бавно се приближиха в полукръг около кладенеца.