— Къде е Арелос? — попита Калиадес. Един слаб прегърбен мъж сви рамене, но не отговори. Ръката му почиваше на дръжката на меча. Пирия видя, че и другите го гледат в очакване да даде заповедта за нападение. Калиадес отново го заговори с предизвикателен и суров глас:
— Тогава иди и го намери, козел такъв. Кажи му, че Калиадес му е отправил предизвикателството и ще го чака тук.
Силата на презрението в тона му ги вцепени.
— Той ще те нареже на парчета — обади се слабият мъж с предпазлив глас.
Калиадес не му обърна внимание.
— Мислех, че отиваш да търсиш хляб — каза той на Банокъл.
— Хляб? Ами тия козоебци? — войнът посочи към чакащите пирати.
— Нека сами си намерят хляб. А, и би ли убил тоя помияр с лице на козел, на когото казах да доведе Арелос?
Банокъл се ухили и извади меча си.
— Чакай! Чакай! — извика пиратът и отстъпи няколко крачки. — Тръгвам!
— Побързай — нареди Калиадес. — Изморен съм, гладен съм и съм раздразнителен.
Мъжът отпраши обратно към плажа. Банокъл си проправи път между другите пирати и затърси пекарната.
Пирия стоеше неподвижна и се опитваше да не гледа към останалите петима мъже. Но нямаше как да го избегне и видя, че я зяпат.
— Отрязал си й косата? — обърна се един от тях към Калиадес. Беше нисък, с кръгло лице и плосък нос. — В името на боговете, и преди беше безлична като камък. Сега е направо грозна.
— Мисля, че е много красива — отвърна Калиадес. — И човек с лице като свински задник трябва много да внимава, преди да говори за грозота.
Неколцина от пиратите се изкикотиха. Дори обиденият мъж се ухили.
— Е, грозна или не, вчера си пропуснах реда — каза той. — Нали няма да имаш нищо против, ако се позабавлявам преди да е дошъл Арелос?
— Всъщност имам — каза микенецът.
— Защо? Не е твоя.
Калиадес се усмихна.
— Двамата с нея вървим по един и същ път. Разбираш ли Закона на пътя? — Мъжът поклати глава. — Това е микенски обичай. Пътниците във враждебна земя стават братя по оръжие през цялото пътуване. Така че, ако я нападнете, все едно нападате мен. Ти колкото Барос ли си опитен?
— Не.
— А някой от другите?
— Барос беше велик войн.
Калиадес поклати глава.
— Не, не беше. Дори за среден не ставаше.
— Е, Арелос пък е велик войн — каза мъжът. — Скоро ще го разбереш и сам.
— Мислиш ли, че можеш да го победиш? — попита друг. Беше по-възрастен от другите и по големите му ръце имаше белези от множество битки.
— Когато го убия, може и да те направя капитан, Хоракос — отвърна Калиадес.
Хоракос се засмя.
— Не и аз. Не обичам да давам заповеди. По-добре пробвай със Секундос. Той е добър човек, познава морето. Разбираш обаче, че Арелос може и да не приеме предизвикателството, нали? Може просто да ни каже да те нарежем на парчета.
Калиадес не отвърна. Банокъл се върна с ръце, пълни с хляб.
— Донесох малко допълнително, момчета — каза той и раздаде храната. Пиратите седнаха на земята около него. — Ще ти трябва ли бронята ми, Калиадес?
— Не.
— Арелос вероятно ще носи своята.
— Не, няма — отвърна приятелят му и посочи надолу към плажа. По прашния път идваха тридесетина мъже. В средата вървеше едрият Арелос.
Пирия ги загледа и вдигна кинжала си. Пиратският капитан бе почти толкова едър колкото Банокъл, и с огромни мускули. Имаше широко, плоско лице, огнена коса и дълбоко разположени зелени очи, които точно в момента блестяха яростно. Не носеше броня, но на кръста му висеше голям меч.
Той спря малко встрани от Калиадес, който се изправи и заговори:
— Предизвиквам те, Арелос, за правото да водя екипажа. Според обичая можеш да се биеш или да приемеш водачеството ми.
— Убийте го! — каза капитанът и извади меча си.
Смехът на микенеца проехтя — весел и дълбок, и толкова неуместен, че ги спря на място. После той отново заговори:
— Твоите хора предположиха, че ще си твърде страхлив да приемеш. Очевидно те познават по-добре от мен. Разбира се сега, когато сме един срещу друг, и сам мога да почувствам страха ти. Кажи ми, как такъв жалък страхливец е станал капитан на пирати?
С тези думи той направи една бърза крачка към Арелос. Пиратът отстъпи.
— Казах да го убиете! — изкрещя той.
— Чакайте! Никой да не мърда! — извика Хоракос. После стана на крака и се обърна към капитана: — Знаеш Закона на морето. Не можеш да откажеш предизвикателство на някой от екипажа. Ако го сториш, вече не си ни водач и ще си изберем нов капитан.