— Никъде няма да ги влачат — каза Секундос. — Такива мъже никой не ги залавя живи.
Молон се загледа към хълмовете.
— Ще убият и жената. Загуба на добра робиня. Стотина сребърника, подозирам.
— По-скоро шестдесет — отвърна Секундос. — Не беше достатъчно хубава за повече, дори и с тази златна коса. И е твърде висока. Критяните не обичат високи жени.
— Подозирам, че и престъпници не обичат много — отбеляза слабоват мъж с тесни рамене и проскубана брада. Беше млад и новак в морето. Секундос не го харесваше особено.
— Е, това няма да им го кажем, нали, Локос? — отвърна Молон.
— Изненадващо е как се разпространява мълвата — отбеляза слабият мъж. — Ще достигне до робския пазар още преди да са почнали наддаването.
— Как мислиш, защо го направи Калиадес? — попита Молон.
Секундос сви рамене.
— Може би просто не е харесвал Барос. За един медник бих го заклал и сам.
Локос се засмя.
— Един медник… и ако боговете ти върнат четиридесет години, старче. Барос беше добър боец.
— Не достатъчно добър — отбеляза Молон. — Казаха, че Калиадес го е убил за едно мигване на окото. Можеш да говориш каквото си искаш за микенските войни, но съм сигурен, че не би искал да се изправиш срещу тях в битка.
През нощта бяха издърпали още един кораб на брега и екипажът разпалваше огън на около стотина крачки встрани на каменистия плаж. Галерата беше стара, с високо извит нос, подобна на първия кораб на Секундос. Той я гледаше със задоволство, отбелязвайки колко добре са се грижили за нея. Нямаше и следа от раци, а дъските блестяха от прясната смазка.
— Арелос мисли да ги превземе — каза Локос. — Само около тридесетина души са.
Секундос въздъхна.
— Да забеляза случайно алените очи на носа?
— Да. И какво за тях?
— Това е „Пенелопа” от Итака. Спомняш ли си набития мъж с широкия златен колан и червената брада? Първият, който слезе на брега вчера? Това е Одисей. Наричат го човека без врагове. Много млади моряци мислят, че това е, защото е добър разказвач. Но не е така. Причината е, че като по-млад Одисей е избил всичките си врагове, в дните, когато го знаеха като Опустошителя на градове. Забележи и онзи голям черен мъж, който си точи ножовете. Това е Биас. Може да запрати копие с такава сила, че направо да мине през някой по-кльощав като теб, Локос. А онзи рус гигант до огъня? Това е Левкон. Миналото лято той се би на Игрите в Пилос. Един удар от юмрука му ще ти строши черепа. Няма човек в екипажа на Одисей, на когото да не можеш да разчиташ, когато падне мълнията. Да превземем „Пенелопа”? Ще изгубим половината си мъже, а останалите ще бъдат ранени.
— Или поне така твърдиш ти — изсмя се Локос. — Но вчера видях само един стар дебелак със златен колан, а по-голямата част от екипажа му изглежда стара и изхабена. Точно като теб. И сам мога да се справя с него.
— С удоволствие бих гледал как се опитваш — каза Секундос, протегна се и бавно се изправи на крака. — Но не трябва да забравяш нещо.
— Какво? — попита Локос.
Кракът на критянина се заби в лицето на седналия мъж и го запрати назад, а от счупения му нос бликна кръв. Той се опита да стане, но Секундос скочи върху него и заби още два пъти юмрук в ранения нос. После го сграбчи за гърлото и го вдигна на крака.
— Не трябва да забравяш, че старчоците като мен са коварни копелета. Да надвиеш Одисей? Той ще ти закове ушите за темето и ще те глътне цял. А онова, което изсере, ще струва повече от теб.
Секундос хвърли замаяния моряк на земята и се върна на мястото си.
— Днес си в кофти настроение — каза Молон меко.
— Не, в добро настроение съм. Ако беше лошо, щях да му прережа проклетото гърло.
Точно тогава един от мъжете посочи към селището.
— В името на боговете, това не е ли Калиадес?
Секундос вдигна ръка, за да скрие очи от ярката светлина на слънцето. Тогава ги видя. Калиадес, Банокъл и момичето вървяха към тях. Косата й беше подрязана късо. Критянинът изруга.
— Заминаха си още тридесет сребърника — измърмори той.
— Какво носи той? — попита Молон и се изправи на крака.
Секундос се изкикоти.
— Хитър младеж. Сега ще стане интересно.
След тримата новодошли на плажа се появи и голяма група от пиратския екипаж — всички на разстояние. Секундос зачака. Калиадес отиде до огъня… и хвърли отрязаната глава на Арелос на пясъка.
— Проведохме дуел — каза микенецът.
— Значи сега ти си капитанът? — попита Секундос.
— Нямам желание да бъда капитан. Пиратството не ми отива. Хоракос предложи теб.