— Сигурен съм, че ми оказваш голяма чест, момче. — Той изгледа внимателно Калиадес. Мъжът имаше драскотина на бузата, от която по туниката му капеше кръв. — Ще ти трябва някой и друг шев.
— След малко.
— А ще си получим ли жената обратно?
— Не. Тя остава за мен. За теб са корабите. — Той погледна надолу към Локос, който лежеше по гръб и притискаше парцал към кървящия си нос. — Какво му се е случило?
— Нападна ботуша ми с носа си. Не ти липсва смелост, Калиадес. Признавам ти го. Какво те кара да мислиш, че няма да наредя на хората си да те нарежат на парчета и после да си взема жената.
Калиадес поклати глава.
— Ще ти се наложи да ме предизвикаш, Секундос. Законът на морето. Искаш ли да ме предизвикаш?
Критянинът се засмя.
— Не, момче. Задръж си я. С тая нарязана коса няма дори да си изплати парите за храната.
— Чий е този кораб? — попита Калиадес, сочейки към „Пенелопа”.
— На Одисей.
— Разказвача? Винаги съм искал да го срещна.
— Той разказва страхотни истории — съгласи се Секундос. — Но не вози пътници без пари.
— Значи е добре, че ограбих Арелос, след като го убих — каза Калиадес и потупа тежката кесия на колана си. — А сега е време за решения, приятелю. Ще си пожелаем ли всичко най-хубаво и да вървим всеки по пътя си, или имаш други планове?
Секундос обмисли въпроса. В действителност нямаше никакъв избор. Беше твърде стар, за да предизвика Калиадес. После изведнъж си даде сметка, че е твърде стар за чието и да било предизвикателство. Извърна се към чакащите пирати.
— Е, момчета, искате ли да плавате под мое командване, или някой друг тук ще го поеме?
— Ще ти служим, Секундос — отвърна набитият Хоракос. — Какви са заповедите ти?
— Пригответе корабите — каза им той. — Вятърът е добър и надушвам плячка в морето!
Пиратите нададоха радостни възгласи и тръгнаха към корабите си. Секундос повика Калиадес с жест и заедно се дръпнаха встрани от другите.
— Желая ти всичко най-хубаво, момко — каза той. — Но внимавай с Одисей. Аз всъщност доста го харесвам, но той е — как да го кажа — непредвидим. Ако научи, че сте микенски бегълци, може и да се засмее и да ви приеме като братя, или да ви предаде на първия микенски гарнизон, който намери. Природата му е доста противоречива.
— Ще запомня това — отвърна Калиадес.
— Тогава запомни още нещо: когато го срещнеш, ще ти заприлича на голямо старо куче — добронамерено и добродушно. Погледни в очите му. Ще видиш, че в тях има и вълк.
Сънищата на Одисей бяха тревожни. Едно дете го викаше изпод вълните, но той не можеше да помръдне. Осъзна, че е вързан за мачтата на „Пенелопа”. На борда нямаше никой друг, но въпреки това невидими ръце вдигаха греблата и ги забиваха във водата в съвършено единство.
— Не мога да те достигна — извика той на изгубеното дете. Събуди се стреснат и видя русия гигант Левкон, коленичил до него.
— Трябва да видиш нещо, Одисей — каза той.
Царят на Итака вдиша с пълни гърди. Сърцето му още биеше учестено и главата го болеше от прекаляването с вино предната нощ. Той се надигна на крака и разтърка очи, а после погледна нагоре. Вятърът бе свеж и нежен, небето — спокойно синьо. Огледа брега. Група пирати се бе струпала около лагерен огън. Одисей примигна и присви очи.
— Онова, което човекът току-що хвърли, е глава — каза Левкон. — Ако съдим по цвета на косата, може да е Арелос.
— Мислех, че е по-висок — измърмори Одисей. Биас, който бе дошъл при тях, се засмя при думите му, но Левкон само изсумтя.
— Трудно е да кажеш, когато е само глава — отбеляза той. Одисей въздъхна. Левкон търсеше буквалното значение във всеки коментар. Иронията просто се губеше по пътя към него. Когато Портеос Прасето плаваше с тях, винаги го превръщаше в център на шегите си. Мислите за мъртвия Портеос още повече развалиха настроението на Одисей. Всеки екипаж се нуждаеше от шегаджия — някой, който да повдига духовете, когато не им върви, а времето е лошо. Той обаче отблъсна мислите за умрелия и се обърна към Левкон.
— Разпознаваш ли някой друг?
— Мисля, че сивокосият е Секундос. Не познавам другите.
Одисей видя жена в разкъсана туника, която стоеше до огромен войн с руса брада. Безжалостно нарязаната й коса подсказваше, че има въшки. Групата около огъня се раздели и пиратите тръгнаха към двете галери. После двамата войни и жената тръгнаха към лагерния огън на „Пенелопа”.
— Какво мислиш за тях? — обърна се Одисей към Биас.
— Корави мъже. Имало е битка. Високият има рана на лицето.
— Битка? Естествено, че е имало битка! На плажа има отрязана глава — изсумтя Одисей и се отдръпна към тях, загледан в приближаващото трио. Високият мъж с драскотината на лицето му бе непознат, но огромният рус войн с бронзовия нагръдник не беше. Той си го спомняше — микенски войник.