Когато се приближиха, Одисей видя, че раната на лицето на високия прорязва по-стар белег. По тъмната му туника още капеше кръв.
— Аз съм Калиадес — представи се той. — И заедно с приятелите ми си търсим превоз, цар Одисей.
— Калиадес… хмм. Мисля, че съм чувал името и преди. Микенски войн, който се би заедно с Аргуриос.
— Да. А също и срещу него. Велик човек.
— А ти си Банокъл Едноухия — насочи вниманието си Одисей към едрия микенец. — Сега си спомних. Преди две лета се сби с петима от моя екипаж.
— И ги помлях до един — отвърна Банокъл щастливо.
— Лъжеш като космато яйце — отвърна Одисей и се изкикоти. — Когато ги издърпах настрани, лежеше на улицата, обвил главата си с ръце, а ударите валяха върху теб от всички страни.
— Малка почивка за възстановяване на силите. В името на Хефест, когато станех, щях да им откъсна главите.
— Без съмнение — съгласи се Одисей. — А твоята история каква е? — попита той остриганата курва.
— Пътувам за Троя — каза тя. Какъв глас! Одисей замълча, а очите му се присвиха, докато оглеждаше лицето й. Нямаше съмнение коя е и той разбра, че не е остригала косата си заради въшки. Последния път, когато я беше видял, тя бе дете на дванадесет и оряза златните си къдрици толкова ниско, че на няколко места одра кожата си с ножиците. Тъжна гледка.
От изражението й видя, че е разбрала, че е разпозната.
— Казвам се Пирия — излъга жената и бледите й очи задържаха неговите.
— Добре дошла в лагера ми, Пирия — отвърна Одисей и видя облекчението в погледа й.
Обърна им гръб и се загледа в пиратските галери, които тъкмо потегляха. Това му даде време да помисли. Беше в затруднение. Тя пътуваше с фалшиво име. Това вероятно означаваше, че е напуснала Острова на Храма без разрешение. Жените, пратени да служат на Тера, обикновено оставаха там до края на живота си. Всъщност познаваше само две, които да са освобождавани от острова през изминалите тридесет години.
Имаше обаче и история за друга бегълка отпреди много години. Накрая я върнали и я заровили жива, за да служи на бога под планината.
Той обмисли проблема. Ако момичето наистина бягаше от Тера и разкриеха, че умишлено й е помогнал, щеше да бъде прокълнат от Върховната жрица. Старата жена беше принцеса от микенското царско семейство и по-големият му проблем от думите й би бил фактът, че нейната омраза щеше да му коства много в търговията с континента. А може би дори и да му навлече гнева на роднината й Агамемнон.
Пиратските галери навлязоха в чистата синя вода и той ги видя как вдигат платна. Осъзна, че има и още един проблем. Защо двама микенски войници пътуваха с пирати и защо сега търсеха място на кораб, чиято посока дори не знаеха?
Думите на Калиадес проехтяха в ума му. Одисей попита за Аргуриос и високият войн му каза, че се е бил не само с, но и срещу него. Единственият случай, в който микенски войници се бяха сражавали срещу Аргуриос, бе в Троя миналата есен. И Агамемнон нареди всички участници да умрат. Какво каза Нестор? Двама избягали и били обявени извън закона.
Майко Хера! Стоеше на един плаж с избягала жрица и двама микенски бегълци!
— „Пенелопа” е малък кораб — каза той накрая — и когато товарът ни пристигне, няма да има много свободно място. Пътуваме към Троя за сватбата на царския син Хектор. По пътя обаче ще спираме на много острови. Вие имахте ли конкретна посока наум?
Калиадес се усмихна тъжно.
— Накъдето задуха попътният вятър.
— Никой вятър не е попътен, ако човек не знае къде отива — каза Одисей.
— Всеки вятър е попътен за човек, който не го интересува — отвърна Калиадес.
— Трябва да помисля още малко. Елате да закусвате с нас. Биас ще зашие тази рана на лицето ти, а ти ще ми разкажеш защо събираш глави.
Калиадес седеше до огъня и раздразнението му нарастваше. Черният моряк Биас бе коленичил до него и с едната ръка придържаше кожата на лицето му, а с другата прокарваше извита бронзова игла с черна нишка през прореза на раната, за да ги закърпи. Наблизо Банокъл забавляваше Одисей и екипажа на „Пенелопа” с абсурдно разкрасена версия за спасяването на Пирия и битката с Арелос. Ако се вярваше на думите му, пиратът беше полубог в битката. Истината бе доста по-обикновена. Мъжът беше само опитен, но му липсваше бързина. Боят беше кратък и кървав. Калиадес бързо се приближи, за да нанесе смъртоносната рана. В същия миг Арелос залитна напред и одра бузата му с меча си.