Микенецът се вгледа в тъмните очи на Биас. Мъжът се усмихваше, докато слушаше как Банокъл плете историята си.
— Добра приказка — чу да казва Одисей, когато войнът завърши раздутия преразказ. — Но й липсва наистина силен финал.
— Но той спечели и ние оцеляхме — възпротиви се Банокъл.
— Така е, но за да е в състояние една история да накара мъжете да затреперят, трябва да има и мистичен елемент. Какво ще кажеш за това… в мига, в който главата на Арелос е отхвърчала от тялото му, от прерязаното гърло е бликнала струйка черен дим във формата на мъж, носещ шлем с висок гребен.
— Това ми харесва — каза Банокъл. — И кой е този мъж от дим?
— Не зная. Историята си е твоя. Може да е бил демон, обладал Арелос. Сигурен ли си, че не видя някакъв дим?
— Сега като споменаваш, мисля, че наистина видях — каза Банокъл и екипажът се засмя.
Калиадес затвори очи, а Биас се изкикоти.
— Добре дошъл при „Пенелопа” — прошепна той. — Където истината винаги дава път на Златната лъжа. Ето, раната е затворена. След няколко дни ще прережа шева и ще извадя конците.
— Благодаря ти, Биас. И какво доведе кораба ви до този остров? Сините цветя още цъфтят, а не съм видял тук да предлагат нещо друго.
— Скоро ще разбереш — отвърна морякът. — Денят се очертава забавен. Поне за пътниците, де. Съмнявам се сред екипажа да има много смях. — Той седна на земята, загреба шепа пясък и изчисти кръвта от пръстите си. — Около тая драскотина ще се оформи чудесна синина.
— Къде е следващата спирка на „Пенелопа”?
— Насочваме се към един остров на около ден път на изток, а после, ако имаме благословията на боговете, ще потеглим на североизток за Киос и оттам към източния бряг и Троя.
Банокъл се приближи към тях и подаде на Калиадес тъмен комат хляб и парче сирене.
— Чу ли онова за струйката дим? — попита той.
— Да.
— На какво може да се дължи, как мислиш?
— Не зная, Банокъл, защото нямаше струйка дим.
— Знам. Но пак е интересно.
Биас се изкикоти.
— Било е духът на зъл войн от далечното минало, който е бил прокълнат никога да не види Елисейските полета. Душата му е била затворена в древен кинжал, който пиратският главатар открил в осквернен от него гроб. Когато Арелос откраднал оръжието, злият дух го надвил и го изпълнил с омраза към всичко живо.
— Ето това е разказвачество — каза Банокъл възхитено.
Биас поклати глава.
— Не, младежо, това е откраднато от една от историите на Одисей. С малко късмет ще чуеш цялата приказка, докато пътуваме. Ще издърпаме кораба някъде, сред други моряци, и те ще молят Одисей да им разкаже нещо. Може да чуеш точно тази история, макар че той със сигурност е измислил нови през зимата. Когато говорихме за последно, подготвяше нещо за вещица със змии вместо коса. Нямам търпение да го чуя. — Биас огледа плажа. — Ето сега започва веселието — каза след малко.
Калиадес се обърна. На около двеста крачки разстояние една стара дебела жена, облечена в безформена рокля от избледнял жълт плат, водеше стадо черни прасета към тях. От време на време побутваше с пръчката си някое от животните, което се опитваше да напусне групата, и то послушно се връщаше обратно.
— Това ли е товарът ви? — попита Калиадес.
— Да.
— Трябва ли ви помощ да ги изколите? — попита Банокъл.
— Те няма да се колят — обясни Биас. — Трябва да ги пренесем живи до друг остров. Някаква треска убила всички свине там и един търговец е готов да плати цяло богатство за ново стадо за разплод.
— Ще возите живи прасета? — Банокъл бе удивен. — И как ще ги държите на едно място?
Биас въздъхна.
— Използвам двете мачти, за да оформим заграждение в центъра на палубата.
— И защо му е на някой да превозва живи прасета? — попита Банокъл. — Ще осерат всичко. Отраснах във ферма със свине. Повярвай ми, те наистина могат да серат.
Калиадес се надигна и се отдалечи от двамата мъже. Не го интересуваха нито прасетата, нито екскрементите им. Въпреки това изпроводи с поглед дебелата старица и животните. Те изглеждаха доста доволни, квичаха и сумтяха. Одисей излезе да я посрещне. Когато се приближи, три от прасетата се опитаха да избягат от него, но жената изсвири с уста и те се спряха.
— Добре дошла при моя огън, Цирцея — каза Одисей. — Винаги е удоволствие да те видя.
— Спести ми ласкателствата, царю на Итака. — Жената огледа „Пенелопа” с омраза, а после се изсмя грубо. — Надявам се, че ще получиш торба със злато за това — каза тя. — Ще си я заслужил. Моите малчугани няма да бъдат щастливи в морето.