Страхът се надигна отново и стомахът й се сви. Искаше й се да бяга, колкото може по-бързо, за да остави този кошмар зад гърба си. Ако не успееше, щеше да си намери място, където да се скрие. Някоя тъмна и мрачна дупка, която врагът няма да намери.
После лицето на сина й изплува в ума й. Образът я разтърси. Вместо да вижда, както обикновено, живото доказателство за изнасилването й и постоянно напомняне за убийството на обичния й Диомед, сега Халисия бе впримчена от големите умоляващи очи и сладостта на устата му, толкова подобна на нейната. Тя изстена. Дио поне бе познал обичта на майка си. Беше го прегръщала и милвала, и му бе казвала многократно колко го обича. Малкият Декс — както Павсаний съвсем точно беше отбелязал — никога не бе получавал подобно нещо.
И сега жестоките мъже искаха да го убият.
Инстинктът я подтикна да притича от мегарона до конюшнята с надеждата той още да е там. Разумът й каза, че никога няма да успее. Всеки би забелязал тичаща фигура. Халисия реши да мине през страничния вход на мегарона, да подмине кухните и да достигне конюшните изотзад.
Решителността подсили смелостта й и тя тръгна към вратата. Чуваше викове от другата страна и видя движение, когато нечия сянка застана на прага. Тя приклекна зад една колона и зачака, без да смее дори да диша. Последва тишина. Царицата се изправи внимателно и погледна иззад колоната. Който и да се бе спрял на прага, явно беше продължил.
Кухните от другата страна бяха унищожени от пожара. Дървените сгради сигурно бяха пламнали като подпалки, но сега огънят в по-голямата си част бе стихнал. Покров от гъст дим лежеше над зеленчуковите градини пред крепостта. Халисия се потопи в дима и изчезна като призрак на слънчева светлина.
Едва дишаше и падна на ръце и колене, вкопчена в камъните, където под дима се носеше килим от свеж въздух. Тя запълзя внимателно по пътеката към конюшнята, а коленете й се плетяха в туниката и наметалото. По пътя подмина много тела — някои мъртви, а други — смъртно ранени.
Видя движение пред себе си и застина. Към нея вървяха микенски войници. Някои кашляха и плюеха. Халисия притисна лице към земята и легна като мъртва, със затворени очи. Нечии крака изтрополиха до нея, а после се разнесе рязка команда за спиране.
Едно стъпало се заби в бедрото й. Войникът се спъна и изруга. Болката я накара да прехапе устни, но тя не издаде звук.
— Проклетият пушек е навсякъде — долетя нечий глас. — Не виждам нищо.
— Няма смисъл да тичаме така — каза друг. — Нека отидем до Земната порта, да убием шибаните защитници и да пуснем атрейците вътре. После можем да разграбим двореца и да се махаме.
— Затваряй си устата — каза раздразнено трети глас. — Главата на момчето струва двадесет жълтици. Хайде, продължавайте да търсите.
Мъжете се разотидоха. Халисия остана на място, докато скърцането на кожа и сумтенето им не изчезнаха напълно. После се изправи на крака и притича до конюшните. Вътре бе тъмно като в рог и тя чу изнервеното движение на конете, които бяха надушили пожара. Царицата мина край тях самоуверено, говореше им тихо, тупаше топлите тела, които се удряха леко в нея, докато намираше опипом пътя си напред.
— Декс — прошепна тя в здрача. — Тук ли си, Декс?
Не чуваше нищо освен звуците на конете и далечните викове на мъжете. После чу заповед, от която сърцето й затуптя силно:
— Донесете огън. Ако се крие в конюшнята, ще го изкараме с дима.
Конете се размърдаха и зацвилиха около нея, но после се успокоиха, докато Халисия се движеше сред тях. Само големият черен жребец продължи да трополи в яслата си, да удря страни в дървените стени и да рита залостената врата.
— Декс! Дексиос. Тук ли си? — прошепна тя напрегнато.
Внезапно спря. Пред нея, под смътните лъчи светлина, прокрадващи се през вратата, стоеше неподвижно малка фигура с ръце на лицето. Около него имаше купчина слама. Стоеше без да помръдва и без да издаде звук. За миг майката и синът останаха загледани един в друг.
После се разнесе тъничък гласец:
— Сърдиш ли ми се, мамо?
Тя коленичи и разтвори ръце.
— Не ти се сърдя, Декс. Сега трябва да вървим. Трябва да бягаме.
Тогава той се затича към нея и малкото му телце се удари в нейното със силата на стенобойна машина, като почти я събори на земята. Усети ръчичките му около врата си, а влажното му изцапано лице се притисна в нейното.
Халисия вдигна детето на ръце и изтича до предната част на конюшнята. Ако можеше да стигне до външната стена и скритата странична порта, щеше да изведе Декс сред равнините отвъд и да се скрият в някоя от множеството пещери.