— На мен ми изглеждат доста спокойни.
— Защото съм с тях. Когато Портеос за пръв път ми предложи това, реших, че нещо го е ударило по главата. Когато ти отхвърли плана му, предположих, че е заради по-голямата ти интелигентност. — Тя огледа плажа. — Той къде е между другото?
— Умря у дома в съня си.
Калиадес чу как жената изцъка с език.
— Беше толкова млад. Човек с такъв смях трябва да доживее до дълбоки старини. — Тя изгледа Одисей и замълча за момент. — Е — продължи след малко, — защо си промени решението?
— Това е просто търговия. Ористенес вече няма прасета. А търговец на прасета без прасета губи смисъла на съществуването си.
— А мина ли ти през ум да се поинтересуваш защо никой друг не му носи живи прасета?
— Това какво правят или не правят другите, не е мой проблем.
Един едър черен шопар започна да души краката на Одисей и да ги бута с муцуна. Той се опита да го отблъсне.
— Харесва те — отбеляза Цирцея.
— И аз го харесвам. Сигурен съм, че ще станем верни другари. Имаш ли някакъв съвет за мен?
— Пригответе много вода, за да чистите палубите. И дървени шини за счупените крайници, ако прасетата се паникьосат и избягат от заграждението. Ако достигнете острова на Ористенес без премеждия, погрижи се Гани- и тя потупа големия черен шопар с пръчката си — да бъде свален пръв на плажа. Другите ще се струпат около него. Ако Гани е доволен, няма да имаш проблеми. Ако не е, очаквай хаос.
Калиадес видя, че и Пирия се е приближила до лагерния огън и седи сама на един камък. Той отиде при нея и тя вдигна очи, но не го поздрави.
— Защо има прасета на плажа? — попита след малко.
— Одисей ще ги води на друг остров.
— Очаква се да пътуваме с прасета?
— Така изглежда. — Тишината помежду им се проточи, а после Калиадес попита: — Искаш ли да бъдеш сама?
— Изобщо не можеш да си представяш колко силно искам да бъда сама, Калиадес. Но не съм. Заобиколена съм от мъже… и свине. Не че има голяма разлика — добави тя мрачно.
Той се обърна, но тя го спря.
— Почакай! Съжалявам. Нямах предвид теб. Ти беше добър с мен и — поне засега — удържа думата си.
— Мнозина мъже са такива — отвърна микенецът и седна на един камък наблизо. — Виждал съм жестокост. Виждал съм и доброта. Виждал съм жестоки хора да проявяват доброта и добри да проявяват жестокост. Не го разбирам. Зная обаче, че далеч не всички мъже са като пиратите, които те хванаха. Виждаш ли онзи старец там?
Той посочи една белокоса фигура встрани от екипажа, която наблюдаваше прасетата, докато Цирцея ги водеше към кораба. Мъжът бе висок и прегърбен, а наметалото му бе синьо над бродираната със злато туника.
— Какво за него?
— Това е Нестор от Пилос. Когато бях дете, работех на неговите ленени полета. Бях роб и син на роб. Царят има много синове. Всеки от тях беше изпращан да работи сред робите за цял един сезон. Ръцете им кървяха, гърбовете ги боляха. Майка ми ми каза, че той го прави, за да могат синовете му да разберат колко е жесток животът извън двореца и да не се присмиват на онези, които работят на полето. Самият Нестор пътуваше из земите си и говореше с хората, които се трудеха за него, грижеше се да са добре облечени и нахранени. Той е добър човек.
— Който все пак има роби — каза тя.
Калиадес се изненада от коментара.
— Разбира се, че има роби. Нали е цар.
— Майка ти робиня ли е била родена?
— Не. Взели са я от село близко до ликийския бряг.
— Както аз от пиратите?
— Предполагам.
— Значи Нестор е точно като тях. Взима онова, което поиска. Но го наричат добър човек, защото храни и облича хората, които е откъснал от обичните им и семействата им. Толкова е гнусно, че ми се повдига.
Калиадес се умълча. Винаги бе имало роби, така както винаги бе имало царе. И винаги щеше да има. Как иначе би процъфтявала цивилизацията? Той погледна към „Пенелопа”.
Неколцина моряци бяха привързали голямо парче плат с две въжета, спуснати от кораба. Сега мъжете на брега се опитваха да вдигнат едно прасе в примката. Звярът започна да квичи и да размахва крака. Звукът накара и другите животни да се паникьосат. Четири от тях се затичаха по плажа, преследвани от моряци. Старицата с пръчката поклати глава и се отдалечи от хаоса. Калиадес видя как Банокъл се хвърли към едно голямо прасе, което обаче зави, докато той бе още във въздуха. Войнът се пльосна на пясъка и се заби с главата напред във водата. Само след няколко мига сцената на плажа вече бе станала напълно неконтролируема. Одисей започна да раздава заповеди.