Прасето в примката беше на половината път до палубата, но се мяташе толкова диво, че въжетата се люлееха силно. Внезапно животното започна да уринира и окъпа мъжете под него. Останалите свине — около петнадесет на брой — се струпаха на едно място и се втурнаха по плажа право към Одисей. Той не можеше да стори нищо, освен да хукне да бяга. Гледката на набития цар с широкия златен колан, преследван от стадо квичащи прасета, бе твърде много за екипажа и всички избухнаха в смях.
— Денят ще бъде дълъг — каза Калиадес. После погледна Пирия. Тя също се смееше.
Гледката му хареса.
В този момент Одисей се спря и се обърна към стадото.
— Достатъчно! — изрева и гласът му проехтя като гръмотевица. Животните, изненадани от звука, се отклониха от пътя си. Едно голямо черно прасе отиде до царя и започна да души крака му. Одисей се наведе и го погали по широкия гръб. После тръгна към „Пенелопа”, следван от новия си приятел. Другите животни започнаха да сумтят и също тръгнаха след царя.
— Смейте ми се, недодялани кравешки изтърсаци — извика Одисей, когато се приближи към екипажа си. — В името на топките на Арес, ако успея да науча тия прасета да гребат, ще се отърва от всички ви.
— Необичаен човек — отбеляза Калиадес. — Може ли да му се вярва?
— Защо питаш мен? — отвърна Пирия.
— Защото го познаваш. Видях го в очите ти, докато говорехте.
Тя помълча известно време, после кимна.
— Познавах го. Посещаваше… дома… на баща ми… много пъти. Не мога да отговоря на въпроса ти, Калиадес. Някога Одисей е бил търговец на роби. Преди години го наричаха Опустошителя на градове. Не бих се доверила доброволно на човек, който си е заслужил подобна титла. Сега обаче нямам избор.
IV
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ПРАСЕТАТА
Биас Черния седеше тихо сред камъните, увил широките си рамене със старо наметало. Екипажът още се бореше с натоварването на прасетата, но той не изпитваше желание да им помага. Наближаваше петдесетте и трябваше да пази ръката, с която хвърляше копието, ако искаше да има шанс на Игрите в Троя. Затова седеше в тишина и точеше бойните си ножове с костени дръжки. Одисей твърдеше, че любовта му към кинжалите е част от нубийското му наследство, но на Биас това му се струваше малко невероятно, тъй като бе роден на Итака и като млад не бе познавал други нубийци. Майка му със сигурност не бе споменавала бой с ножове.
— Може да си внук на царя на Нубия — каза веднъж Одисей. — Да си наследник на огромно царство със златни дворци и хиляда конкубинки.
— А ако оная ми работа имаше пръсти, щеше да може да ме чеше по задника — отвърна Биас.
— Ето това ти е проблемът. Нямаш въображение — сгълча го тогава Одисей.
Биас се засмя.
— За какво му е на човек въображение, когато пътува с теб, царю на разказвачите? Заедно сме пътували по небето с летящ кораб, борили сме се с демони, хвърляли сме копието ми до луната и сме правили огърлица от звезди за императрица от джунглата. Случва се някои моряци да ме питат кога ще се върна в родната си земя, за да си взема короната. Защо толкова много хора вярват на историите ти?
— Иска им се да вярват — отвърна Одисей. — Повечето работят от зори до здрач. Живеят тежко, умират млади. Искат да мислят, че боговете им се усмихват, че животът им има повече смисъл, отколкото той всъщност има. Светът ще бъде по-тъжно място без истории, Биас.
Нубиецът се усмихна при спомена, а после прибра бойните ножове и се изправи. Одисей вървеше към него.
— Бездеен кретен — каза Грозният цар. — За какво ти е да си огромен като бик, ако няма да използваш силата си, когато е нужна?
— Използвам я — отвърна Биас. — Не за прасета, обаче. И не виждам ти да ги катериш към палубата.
— Това е, защото аз съм цар — отвърна Одисей и се ухили. Седна на земята и направи знак на другия да се присъедини. — И какво мислиш за пътниците ни?
— Харесват ми.
— Ти дори не ги познаваш,
— Защо тогава ме питаш?
Одисей въздъхна.
— Мъжете са микенски бегълци. Мисля да ги предам в Киос. За тях ще има злато. — Биас се засмя. — Какво те забавлява?
Мъжът погледна своя цар.
— Служил съм с теб почти двадесет и пет години. Виждал съм те пиян, трезвен, ядосан и тъжен. Виждал съм те зъл, огорчен и отмъстителен, а съм те виждал и щедър и всеопрощаващ. В име на боговете, Одисей, няма нищо за теб, което да не знам.
В този момент последното прасе се изскубна от ръцете на мъжете, опитващи се да го натоварят в примката. То се затича по плажа с квичене. Неколцина моряци се втурнаха след него. Биас замълча, докато гледаше преследването. Накрая Левкон хвана звяра, вдигна го в огромната си прегръдка и го помъкна обратно към „Пенелопа”.