Някъде към средата на следобеда, докато „Пенелопа” плаваше спокойно край няколко острова, над кораба започнаха да се струпват тежки облаци. Вятърът се усили. Калиадес погледна към притъмняващото небе.
— Буря ли се задава? — обърна се към Биас.
Черният мъж поклати глава.
— Ще е ободрително. За нас няма проблем. Насочили сме се точно към онзи остров отпред. — Той посочи към далечното златисто възвишение до хоризонта. — Ще сме стигнали Скалата на титана преди залез.
Сега „Пенелопа” плаваше близо до група острови с тесни плажове и високи скали. В далечината Калиадес видя нещо, което му приличаше на тъмен облак, носещ се бързо срещу вятъра. Той го посочи на Биас. Оказа се колосално ято птици, насочени към морето. Точно тогава двадесетина или повече делфина се появиха край кораба и заскачаха наоколо, а после ги подминаха и се насочиха също на юг като птиците.
— Нещо е подплашило и рибата, и пернатите — каза Биас.
Някой изстена силно. Водещият гребец Левкон, неспособен да издържи на вонята от изпражненията, пусна греблото, наведе се през борда и изпразни стомаха си в морето. Банокъл се затича в тясното пространство между прасетата и гребците.
— Мога да заема мястото му за малко — извика той.
— Действай, хлапе — отвърна Биас.
Одисей напусна предната палуба, докато Левкон тръгна към задната част на кораба, далеч от вонята. Калиадес видя, че най-едрото от прасетата избутва онези около него, за да стигне до Одисей. То се надигна, подпря предните си крака на мачтата и изквича силно. Левкон точно минаваше до него. Морякът ядно замахна и едрата му ръка се заби в муцуната на животното. То нададе могъщ писък, прескочи оградата и се хвърли върху мъжа. Всички прасета започнаха да квичат и да сумтят. Левкон залитна, но изрита скачащото изчадие в отчаян опит да го задържи настрани от себе си. Гребецът вляво стана от мястото си, за да му помогне. Прасето скочи към него, а после падна на ниската пейка с греблото. Копитата му се запързаляха безпомощно по гладкото дърво и преди някой да успее да го достигне, падна с писък в морето.
Разяреният Одисей дотича до Левкон.
— Защо го удари? — извика той.
— Дразнеше ме! — отвърна ядно морякът.
— О — възкликна царят. — Значи всичко е наред. Нещо те дразни и ти го удряш. По-добре ли се почувства?
— Да.
Без нито дума повече, Одисей заби левия си юмрук в лицето на Левкон и запрати мъжа на палубата. Той се удари силно и остана там, мигайки от шока.
— Е, лайноумнико, този път се оказа прав — каза царят. — Наистина се чувствам по-добре. — Той се завъртя към екипажа и добави: — А сега нека върнем Гани обратно на борда.
В началото задачата изглеждаше лесна. Няколко моряци се гмурнаха във водата, а другите им хвърлиха въжета с примки, готови да бъдат привързани около блудното прасе. Но всеки път, когато се приближаваха към него, то ги нападаше, въртеше се и хапеше. Накрая Одисей свали златния си колан и сам скочи в морето.
Още едно ято черни птици прелетя над „Пенелопа”. После корабът започна да трепери. Калиадес сграбчи парапета. Вятърът замря, но въпреки това морето, така спокойно допреди миг, сега се вълнуваше. Микенецът чу далечен грохот и видя няколко скали, които падаха във водата от най-близкия остров.
Пирия също наблюдаваше далечното свлачище. После обърна поглед към Калиадес.
— Някой, когото боговете са обичали, току-що е умрял — каза тя. — Сега те удрят по земята от мъка.
Мъжете в морето бяха забравили прасето и бързо плуваха към „Пенелопа”. Одисей се качи на палубата и се наведе над парапета, загледан ядно в животното.
— Това е само един звяр. Не си струва да рискуваме кораба за него — каза Биас. — Земетресението ще създаде вълни, които могат да пречупят „Пенелопа”.
Одисей се завъртя към Левкон.
— Цената на това прасе ще дойде от твоя дял — каза той. — Възражения?
— Не, царю.
— Добре! Гребци, по местата.
Над „Пенелопа” се струпаха тъмни облаци, но нямаше дъжд. Вятърът стана по-силен и морето също се раздвижи. Корабът започна да се люлее и гребците бяха принудени да работят здраво, за да го насочат към тесния залив на Скалата на титана. Одисей се върна на руля, а Биас вървеше по палубата, за да задава ритъма.