Внезапно забеляза набитата фигура на Одисей, който ходеше по пясъка встрани от кораба и екипажа с глава, извита към нея. Знаеше, че я е избягвал и импулсивно се изправи и слезе до плажа. Докато стигне до него, Одисей бе коленичил и внимателно рисуваше лице в пясъка с кинжала си. Погледна нагоре, но не каза нищо, лицето му беше неприветливо.
За момент Пирия остана неподвижна и смълчана. После попита:
— Защо се опита да спасиш прасето?
Той повдигна вежди, сякаш бе очаквал различен въпрос.
— Цирцея ми каза, че другите ще следват Гани. Имахме нужда от него, за да ги контролираме.
Той се изправи, почисти кинжала в мърлявата си туника и го прибра в колана си. После разбърка пясъка с крак и изтри нарисуваното лице.
— Но ето, че успя да ги свалиш от кораба и да ги вкараш в новото заграждение и без него.
Между тях отново се спусна тишина. Одисей изглеждаше напрегнат, а обикновено прямото му държание бе заменено от предпазлива наблюдателност. Пирия се боеше, че вече е решил да я предаде и сега се чувства виновен.
— Исках да ти благодаря — каза тя и насила са усмихна. — За това, че ме прие като Пирия. И че ми предостави превоз до Троя.
Той изсумтя неопределено.
— Познаваше ли Калиадес, преди да се срещнете? — попита тя.
Тогава Одисей я погледна.
— Бях чувал за него. Има репутация на чудесен войник.
— Двамата с приятеля му ме спасиха от пиратите — от сигурни мъчения и смърт, без да мислят за награда. — Тъмните страхове в душата й не вярваха на думите, излизащи от устата й, но тя продължи, за да убеди Грозния цар. — Той е смел мъж и може да му се има доверие. — Погледна го в очите. — Малцина са като него в тази Велика зеленина… това море на боклуците.
Одисей не отговори, затова Пирия кимна и понечи да си тръгне. После се обърна.
— Ти такъв мъж ли си, Одисей?
Внезапно откъм прасетата се разнесе врява и това спести на царя нуждата да отговаря. Животните квичаха и сумтяха тревожно, а много от тях се бяха втурнали към преградата откъм водата, където блъскаха дървото с копита.
После земята започна да трепери. Пирия залитна настрани. Одисей я хвана и я задържа здраво, докато по хълма падаха камъни. Морето започна да се пени и се отдръпна от плажа във внезапен отлив, който се превърна в голяма вълна. Водата се надигна, засили се напред около Одисей и Пирия и заля пясъка. Готварските огньове бяха пометени, както и заграждението на прасетата. „Пенелопа” се понесе по тази първа вълна и се озова навътре в плажа.
Сега множество вълни блъскаха брега, но земята спря да се тресе. Прасетата квичаха паникьосани. Одисей изруга и се затича към тях, следван от Пирия.
— Млъквайте, чумави твари! — изрева той и свинете замлъкнаха, стреснати от внезапния звук.
В тишината се чу далечно квичене, донесено едва-едва от нощния вятър откъм морето.
— Там! — Един от мъжете посочи водата и когато напрегна очи, Пирия едва различи малка черна точка, която се намираше върху една разпенена вълна в далечината, осветена от лунната светлина.
— Гани — възкликна Одисей полугласно. — В името на всички прокълнати богове…
Той хвърли скъпия си колан, изрита сандалите си и се втурна към вълните. Биас изруга, затича се след него и го хвана за рамото.
— Царю, не прави това! — извика той, гласът му бе почти заглушен от връхлитащите вълни. — Водата ще те запрати върху камъните. Ще умреш.
Одисей го отблъсна, без да каже и дума, и влезе в морето. Биас изруга още по-силно и го последва. След миг колебание още двама моряци тръгнаха след тях.
Прасето се движеше бързо и щом се приближи, Пирия видя, че е изтощено, а краката му пляскат изморено, докато вълните го въртят на гребените си. Встрани от брега имаше група черни камъни и Гани се носеше право към тях. Крясъците на животното отслабваха и Пирия се боеше, че то умира.
Да преплува цялото това разстояние, следвайки кораба с надежда в сърцето…
Одисей беше наполовина доплувал, наполовина допълзял до назъбените скали и сега се катереше по тях, удрян от вълните. Другите мъже с мъка го последваха и Пирия видя, че силата им е подложена на изпитание от развълнуваното море. Те тръгнаха по камъните с надеждата да пресекат пътя на Гани, когато вълните го запратеха към тях.
Един огромен гребен скри черното прасе, а после Пирия отново го забеляза да се носи към края на скалата, на която бе застанал Одисей. Когато следващата вълна вдигна животното, царят се хвърли с главата напред в морето, а тялото му се блъсна в Гани и промени посоката му на движение. Заля ги втора вълна и двамата изчезнаха в пяната. Когато отново се появиха, вече се намираха отвъд смъртоносните скали.