Биас и другите двама моряци се гмурнаха след тях и за известно време Пирия не виждаше нищо. После видя двамата непознати да влачат изтощеното прасе на брега, докато Биас и Одисей газеха през водата след тях.
Положиха животното на пясъка близо до побратимите му, които мърдаха и сумтяха тревожно в кошарата си, протягайки любопитно вратове, за да видят приятеля си. От устата на Гани течеше морска вода и той дишаше плитко. Краката му мърдаха едва-едва и моряците не знаеха какво да предприемат.
Одисей бе видимо изтощен и от него по пясъка капеше вода. Беше се порязал на доста места и на ръката си имаше голяма резка, останала след отблъскването му от скалите. Застана над прасето и въздъхна.
— Трябва му почивка и топлина — каза след малко. — Разположете го до огъня. — После посочи Левкон и изръмжа: — Дай му наметалото си. Всичко това е по твоя вина, кретен тъп.
Русият моряк бързо свали жълтото си наметало и коленичи, за да го омотае нескопосано около поваленото животно. Одисей им обърна гръб и закуцука към „Пенелопа”. Докато я подминаваше, Пирия го чу да мърмори:
— Тъпо прасе.
V
ЖРИЦА C ЦАРСКО ПОТЕКЛО
Калиадес бе седнал сам встрани от огъня. Морето отново беше спокойно, но нощта бе хладна и над скалите шепнеше неспирен студен бриз. Повечето от екипажа вече спяха. Той погледна към мястото, където седеше Пирия, и я видя сгушена до един камък, който да я пази от вятъра. Тъкмо понечи да тръгне към нея, когато видя едрия черен моряк Биас, който носеше подпалки на жената. Струпа ги до нея и ги запали с главня от огъня. След това й донесе одеяло. На Калиадес му се прииска той да се беше сетил да го стори.
Затвори очи и се облегна на скалата с натежала от мрачни мисли глава. После чу движение зад гърба си и сърцето му подскочи, защото помисли, че може Пирия да е дошла да седне при него. Отвори очи и видя набития Одисей. Грозния цар се настани на земята наблизо.
— Има нещо в нощното море, което кара човек да се чувства малък — каза той.
— Имам същото чувство, когато гледам планините — отвърна Калиадес.
— Е, това е защото си земен човек. Но си прав, де. Моретата и планините са вечни и непроменими. Ние сме тук само за малко, а после избледняваме в прахта на историята. — Той замълча за миг, после продължи: — Е, кажи ми, какво стана в Троя онази нощ?
Въпросът бе невинно зададен, но стомахът на Калиадес се присви. Значи Одисей знаеше. Внезапно микенецът се почувства глупаво. Вчера на плажа бе споменал за битка срещу Аргуриос. Това бе непростима проява на невнимание. И сега какво, зачуди се той? В Киос имаше микенски гарнизон. Дали това бе планът на Одисей? Да ги продаде за златото на Агамемнон? Видя, че царят го гледа напрегнато и осъзна, че не е отговорил на въпроса му.
— Изгубихме — отвърна той кратко. — А не трябваше. Но ни водеше глупак.
— В какъв смисъл глупак?
— Не искам да говоря за това — каза Калиадес. — Какво мислиш да правиш с нас?
— О, успокой се, момче. Нищо не смятам да правя. Доколкото ме засяга, вие сте просто пътници.
— Не те интересува наградата на Агамемнон? Трудно ми е да го повярвам.
Одисей се изкикоти.
— Мина ми през ума, ако трябва да съм честен. За съжаление имам много наивен екипаж. Така че можете да правите каквото искате.
Това разбуди любопитството на Калиадес.
— И по какъв начин наивността им влияе на твоите решения?
— Изтъкнаха ми, че двамата с приятеля ти сте смели герои, които са си рискували живота за жена, която не познават. Накратко, типът хора, за които разказвам историите си. Така че, колкото и добре да ми бе дошло златото на Агамемнон, трябваше да го изоставя.
Калиадес не каза нищо. Съмняваше се, че желанията на екипажа биха оказали реален ефект върху решенията на Одисей, и си спомни думите на Секундос за противоречивата природа на този мъж. Тогава царят заговори отново:
— Сега готов ли си да ми разкажеш защо предводителят ви е бил глупав?
Умът на Калиадес се върна обратно към кървавата нощ и той отново чу виковете на ранените, дрънченето на мечове и стърженето на щитове. Пак видя могъщия Аргуриос, препречил стълбите с омразния Хеликаон до себе си.
— Защо глупав ли? Той остави врага да определя стратегията ни. Веднъж щом превзехме стените на двореца и започнахме да се бием в мегарона, Аргуриос оттегли хората си обратно до голямото стълбище. После двамата с Хеликаон спряха там и ни предизвикаха да ги нападнем. Ние ги превъзхождахме многократно. Трябваше да вземем стълби и да изкачим стените над стълбището. После щяхме да ги ударим от две страни. Но не го сторихме. Просто продължавахме да се опитваме да надвием двамата герои. На стълбището численото ни превъзходство не означаваше нищо. След това дойде и Хектор и ние се оказахме заобиколените. — Калиадес разказа как Коланос се е опитал да се договори за живота си като предаде Агамемнон и как цар Приам му бе отказал. — Все още не го разбирам — каза Калиадес. — Царят, когото искахме да убием, ни остави живи, а царят, на когото искахме да служим, нареди да ни избият. Може би можеш да съчиниш история от това, Одисей.