— Зная. Чух те да му говориш. Облаците се сгъстяват — добави морякът и посочи към морето, където над скалите бавно се спускаше бяла стена от мъгла.
— Едно хубаво ясно утро ще я прочисти. — Одисей потърка очите си. Бяха гурелясали и изморени.
— Реши ли какво ще правиш с пътниците ни? — попита Биас и се пресегна за мяха, за да отпие.
— Ще ги откарам, където искат да идат.
— Това е добре.
— Както и жената.
Биас го изгледа.
— Не знаех, че има съмнение за жената.
— О, не съм ли ти споменавал за нея? — попита Одисей и снижи тон. — Тя е избягала жрица от Тера. Всеки, за който се разбере, че й е помогнал, го очаква смърт.
— Бегълка… Ами! Все още се опитваш да ме преметнеш.
— Не, вярно е.
— Стига, Одисей — каза морякът. — Не съм в настроение за такива шеги.
Царят въздъхна.
— Твърдиш, че ме познаваш, Биас, приятелю. Тогава погледни в очите ми и виж дали се шегувам. Тя е такава, каквато казвам.
Черният мъж го погледна и след малко пак отпи.
— Започва да ми се иска това да беше вино. А сега ми кажи истината, царю. Наистина ли е бегълка от Тера?
— Да.
Биас изруга.
— Предната не я ли изгориха? — прошепна той и се огледа нервно да види дали някой друг от екипажа не е буден.
— Не, погребаха я жива. Изгориха семейството, което я беше приютило, както и капитана на кораба, с който избяга. О, да, и отрязаха главата на мъжа, заради когото го бе направила.
— Да, сега си спомням — отвърна Биас. — И коя е Пирия? Моля те, кажи ми, че е дъщерята на някой племенен вожд далеч от морето.
— Баща й е Пелей, царят на Тесалия.
— В името на зъбите на Тритон! Тя е сестрата на Ахил!?
— Така се оказва.
— Можем да я предадем в Киос — каза Биас. — Там има храм на Атина и жреците ще я задържат, докато семейството й бъде уведомено.
— Да я предадем? Биас, скъпо мое момче, не беше ли ти онзи, който отбеляза, че двама смели мъже са спасили тази девойка? И че историите ми са все за герои? Къде е разликата?
— Много добре знаеш каква е — изсъска морякът. — Двамата микенци ще се стопят в нищото, ще се присъединят към някой чуждестранен гарнизон и никой няма да чуе повече за тях. Момичето е сестрата на Ахил. Убиеца Ахил. Ахил Кръвопиеца. Ахил Изкормвача. Когато я заловят — а те ще я заловят, Одисей, — рано или късно ще се разбере, че „Пенелопа” е участвала в бягството й. Искаш ли Ахил по петите си? Няма по-известен убиец по всички западни земи.
Одисей се засмя меко.
— Значи казваш, че можем да сме героични само когато няма много голям шанс да ни хванат, но ако има истински риск, трябва да сме малодушни?
Сега беше ред на Биас да въздъхне.
— Няма значение какво ще кажа. Ти вече си решил.
— Да, така е. Но искам да разбереш следното, приятелю. Съгласен съм с всичко, което каза.
— Тогава защо рискуваш?
Одисей помълча известно време.
— Може би, защото тук има история, Биас. И нямам предвид история като за някой нощен плаж. Това е нишка от огромен гоблен. Може би искам да видя шарката завършена. Помисли за това. Една жрица с царско потекло бяга от Храма на Коня и е заловена от пирати. Двама от тях се обръщат срещу спътниците си и рискуват живота си, за да я спасят. После се появяваме ние. А Великата зеленина е обширна. Какви са шансовете тя да се озове на кораб, управляван от цар, който я познава? И накъде отива? Към Златния град, където сега се сбират всички царе на Запада и Изтока. Към град, който гъмжи от заговори, интриги и мечти за грабителство.
— И Ахил ще е там — отбеляза Биас.
— О, да. Как би могъл да не е? Хектор и Ахил, двама гиганти в битка, две легенди, двама герои. Гордостта и суетата ще го тласнат към Троя. Ще се надява Хектор да вземе участие в собствените си Сватбени игри. Ще копнее да го принизи пред себе си, за да може всички да говорят само за един велик герой.
— Значи ще отплаваме за Троя с избягалата сестра на Ахил на борда си? И какво ще прави тя там? Ще броди по улиците, докато някой не я разпознае?
Одисей поклати глава.
— Мисля, че ще търси една друга някогашна жрица от Тера… приятелка.
Биас най-накрая осъзна всичко.
— Говориш за Андромаха?
— Да.
— Избягалата сестра на Ахил ще избяга при жената на Хектор?
— Да. Виждаш ли сега какво имах предвид като говорех за нишката в гоблена?
— Не ме интересуват никакви нишки — отвърна Биас разпалено. — Но екипажът не бива да научава коя е.
— Тя няма да им каже. А и колкото по-малко знаят, толкова по-спокойни ще са.
— Нямаш представа аз колко по-спокоен щях да съм, ако не знаех — отговори морякът ядосано.