Ръката на Том трепереше, когато почука на вратата на Хаднъловото жилище. Чуха се гласове. Вратата се отвори и на прага изненадана застана госпожа Хаднъл.
— Боже мой! — извика тя с усмивка на лицето. — Момичета, дошъл е Том!
— Да, той е дошъл и се чувства като цар — отвърна Том, едва сдържайки се да не разцелува сърдечно госпожа Хаднъл.
— Влизайте бързо вътре — тя го затегли към кухнята. — Не се тревожете от вида на Сали, тя току-що е станала… Том, усещам по лицето ви, че с моя мъж всичко е в ред.
— Разбира се. Той се чувства отлично — работи здраво и печели купища пари. Ето и писмо от него. Също и Стронгхърл дойде. Той после ще ви навести.
Сали Хаднъл и госпожа Бърн Хаднъл поздравиха Том не по-малко радостни, а писмата, които той донесе, бяха посрещнати с възторжени възклицания. Том хвърли любопитен поглед към вратата, от която се беше появила Сали.
— Къде е Мили? — запита той в радостно очакване.
Жените се сепнаха при този въпрос и по лицата им се изписа спомен за нещо неприятно. Сърцето на Том замря.
— Мили? Ами, Том, тя не е тук — каза госпожа Хаднъл.
— Не е тук? — повтори той като замаян.
— От вчера. Вие трябва да сте я срещнали из пътя.
— Не, не, не съм я срещал — извика отчаяно Том. — Джет! Джет ли я отведе?
— Да, той дойде предишната вечер, но ние научихме едва на следващото утро — продължи бързо госпожа Хаднъл. — Беше с жена си и двама негови хора. Продаде три хиляди и четиристотин кожи и изпи много уиски… Той, знаете, вдъхна на мене и на Мили такъв страх! Никой не ме е огорчавал така в живота.
— Аз си знаех, знаех си! — изохка Том с измъчено сърце. — Мили ме молеше да не я изоставям. Защо, защо не я послушах?
— Чудно, че не сте се срещнали с Джет — отвърна госпожа Хаднъл. — Вчера следобед той тръгна с три коли. Ние ги проследихме с очи. Мили дълго махаше с червената си кърпа… Тя изглеждаше така смела и прекрасна в мъжките си дрехи.
— Мъжки дрехи? — продума Том, без да разбере какво казваха. — Това пък какво е?
— Да, когато Джет дойде в три часа — продължи госпожа Хаднъл, — донесе панталони, риза, сако и шапка за Мили. Искаше да прикрие жените си, за да не бъдат върнати от войниците от ловната област. Мили трябваше да отреже хубавата си коса. Тя се държа храбро, много храбро… Можете да си представите как ни беше мъчно, след като снощи Спрейг ни разправи, че госпожа Джет е била жена на един бандит, обесен миналото лято във форт Доч.
— О, за бога! Стига! — извика силно Том. Сърцето му се бореше между страха за Мили и яда от самия себе си. — Какво мога да направя?… Бих могъл да настигна Джет. Но после?
— Том, ето писмо от Мили. Дано то съдържа утешителните думи за вас. Тя плачеше, бедната, когато го пишеше.
— Благодаря много — каза Том с пресипнал глас, взе писмото и се накани да напусне къщата.
— Елате пак, преди да тръгнете — добави госпожа Хаднъл. — Ще ви дадем писма и някои неща.
— И чуйте, Том — извика Сали с мъка, — кажете на Дейв Стронгхърл, че ако не се появи тук, между нас е свършено.
Том отиде при колите и предаде поръчението на Сали.
— Е, има време — отвърна Дейв с пресилена усмивка.
— Не! Щом продадем тези кожи за Хаднъл, тръгваме на път.
— А, дявол да го вземе! Толкова бързо? Какво се е случило, Том? Вие изглеждате така ядосан?
Като разбра бедата на Том, той искрено избълва куп проклятия и няколко секунди замислено ходеше насам-натам.
— Е, Том, може би работата нещата не стоят така зле, както изглежда. Но все пак лошо, доста лошо. Ужасно е да помислиш, че момичето ще попадне в ръцете на индианците.
— Индианци? Да бяха само индианците! Не, аз се страхувам от Джет. Той е подлец и има лоши намерения… Мисля, че не ми остава нищо друго, освен да го пребия.
— Защо не, щом го заслужава. А на мен можете винаги да разчитате. Ще видим. Само по-бързо. Вие се погрижете за продажбата на кожите и за другите поръчения на Хаднъл, а аз ще се отбия при Сали.
Щом Стронгхърл изчезна, Том Отвори бързо писмото от Мили. То беше написано с мастило върху хубава хартия, а почеркът беше равен и красив.
Постът на Спрейг.
Юли
Скъпи Том!
Силно се надявам, че това писмо скоро ще бъде в ръцете ти. Джет дойде да ме вземе. Аз трябва да отида. Не ми остава нищо друго. Но ако тук беше ти или господин Хаднъл, бих отказала и Джет би се разколебал в лошото си дело.
Сигурно отново ще ме заведе в лагера при бизоните и ти пак ще бъдеш близо до мен. Зная, ти ще ме намериш.
Страхувам се много и сърцето ми се свива от болка. Но ще преодолея това, за да заблудя Джет, а после ще се опитам да избягам — за да бъда в по-голяма сигурност. Купих си малък револвер, който скрих добре. Ако трябва да го употребя, за да се запазя от негово нападение, ще го сторя, без колебание. Обичам те. Ти си всичко за мен на този свят. Сигурно и бог ще бъде с мен.