Мрачното изражение върху сухото му лице обаче и упоритото му усилие да даде успокояващо обяснение на фактите оказа тежко въздействие върху Том. Нищо друго освен пълно отчаяние не намираше място в сърцето му. Момичето беше или при Джет, или при индианците — и двете възможности бяха ужасни.
Том отиде в палатката си, хвърли се върху леглото и се отдаде на безкрайната си мъка.
Мъжете, които отскоро бяха дошли в ловната област, за разлика от Пийлчак и другите разузнавачи не оценяваха добре ситуацията, и бяха се разделили на две: за и против решителен поход към селищата на индианците.
Много ловци от бреговете на Пийс продължиха заниманията си, безразлични към призивите и предупрежденията на онези, които знаеха какво може да ги сполети.
Трудността се състоеше в това, как да се известят всички многобройни ловни групи, пръснати в Северен Тексас. В случай че ловците на бизони решат общо да обявят война на нападателите, щеше да последва и общ отпор на обединените команчи, кайени, апахи и чейени.
От това следваше една голяма опасност за живота на онези ловци на бизони, които не ще се включат в тази борба или не са във връзка с организираните ловци.
Повече от триста ловци се събраха на общо събрание. Пристигнаха множество разузнавачи, ловци и известни ловци от границата, които лагеруваха в бизоновата област. Пийлчак, старият разузнавач, държа пламенна реч и му се удаде да спечели хората за един общ поход срещу индианските племена. На връщане със своята група той посети всеки отделен лагер, като събираше доброволци. Така че при завръщането си при река Пийс той имаше вече двадесет и седем мъже, които бяха готови да го следват на край света. Един от тях беше благоразположеният индиански разузнавач от племето осаджи. Наричаха го Меча лапа. Друг един беше мексиканец, който бе служил като разузнавач във войската на Съединените щати и за когото се твърдеше, че познава всяка гънка и дърво в дивия Стекъд Плейн.
Пийлчак, въодушевен от стремежа да спечели ловци от Севера, трябваше да изживее тежко разочарование при Пийс Ривър. Седемдесет и пет от стоте ловци, които обявиха, че са готови да вземат участие в похода, за съжаление на Пийлчак се отказаха. Мнозина от тях се върнаха към лова на бизони, не виждайки опасностите, които ги заплашват, заслепени от егоизма си. Естествено това обърка не само плана на Пийлчак за похода, но доведе също до проливане на излишна кръв.
Лагерът на Хаднълови беше сборният пункт за двадесет-тридесет групи, които в по-голямата си част подведоха разузнавача. Когато при едно последно събиране на Пийлчак не се удаде да убеди дори и половината от тези хора, той им отправи горчив упрек:
— Е, аз разбрах, че ще останете, за да печелите пари, докато ние ще трябва да тръгнем и да се бием за вашата сигурност.
Един от тези страхливци беше младият мъж на име Косгроу, човек пияница, с дълъг език, с когото Том Доун вече се беше скарал веднъж.
Том стоеше твърдо и непоколебимо на страната на Пийлчак не само от преданост, а и поради желанието си за отмъщение. Той беше убеден, че команчите са убили или отвлекли Мили Файър. Не бяха намерени никакви следи, които да говорят за бягството или смъртта на Джет, носеха се само неопределени слухове. А когато някой съобщи, че на север е намерен един разбит лагер за нощуване с една-единствена кола и няколко коня, вече всяка надежда у Том угасна.
Вследствие на това Том вече не издържаше на безкрайното чакане и на жаждата за пари и себелюбието, което някои ловци проявяваха.
Косгроу се изрази още по-грубо от другите:
— Хайде, разкарайте се с тези индианци. Аз искам да убивам бизони и нищо повече. Не ме интересува, ако някой смята да прави авантюри.
— За вас никой не ще заплаче, това е сигурно — отвърна Том.
— Какво значи това? — червеното, подпухнало лице на пияницата прие възмутен вид. Той се приближи наперено към Том. Няколко души стояха наблизо, повечето равнодушни и безучастни.
— Какво значи ли? Това, че нямаме нужда от хлапаци като вас.
— Без усуквания, казвайте! — извика Косгроу прегракнало.
— Ще се бием по-добре без страхливци — отвърна Том, като се приготви да реагира на всяко движение на опонента си.
— Лъжец! — извика Косгроу и заплашително пристъпи напред.
Том го събори на земята. Изгарящият от яд Косгроу се изправи на колене и измъкна револвера си. Останалите се дръпнаха настрана, без Пийлчак, който изби от ръката на Косгроу насочения револвер и с един ритник го отпрати встрани.