— Къде е патологът? — попита Ерлендур. — Онзи единственият, с когото разполагаме.
— В отпуск е — отвърна Елинборг. — В Испания.
— Провери ли дали е имало къща там при храстите? — попита я Ерлендур.
— Каква къща? — каза Сигурдур Оли.
— Не, не съм стигнала до това — отговори Елинборг и се обърна към Сигурдур Оли. — Ерлендур смята, че е имало къща в полето откъм северната страна на хълма. Мисли, че английските и американските военни са имали база там в камънаците от южната страна. И иска да говорим с всички собственици на вили в района от Рейнисватн насам, с бабите им също и освен това да ида на медиум, за да си поговоря с Чърчил.
— Тъй де, като за начало — каза Ерлендур. — Какви теории имате за тези кости?
— Това всъщност убийство ли е? — започна Сигурдур Оли. — Извършено преди половин век, че и повече. Потънало в земята. И никой нищо не знае.
— Той, или тя — поправи се Елинборг, — това лице очевидно е било погребано там с цел да се прикрие престъпление. Мисля, че това се разбира от само себе си.
— Не е вярно, че никой нищо не знае — каза Ерлендур. — Винаги има някой, който знае.
— Знаем, че ребрата са счупени — продължи Елинборг. — Това трябва да говори за борба.
— Тъй ли? — подхвърли Сигурдур Оли.
— Не е ли така? — попита Елинборг.
— Не може ли престоят в земята да е причинил това? — попита Сигурдур Оли. — Тежестта на пръстта. Дори температурните промени. Студ и жега на смени. Говорих с геолога, когото ти намери, и той каза нещо подобно.
— Заравянето на човек в земята трябва да е било придружено с борба. От само себе си се разбира, нали така? — Елинборг погледна към Ерлендур и видя, че той беше на друго мнение. — Не е ли така?
— Ако това е убийство — каза Ерлендур, излизайки от унеса, в който бе изпаднал.
— Ако това е убийство ли? — учуди се Сигурдур Оли.
— Нищо не знаем — отвърна Ерлендур. — Това може да е стара семейна гробна могила. Може хората да не са имали средства за нормално погребение. Може някой дъртак да е хвърлил топа и да е бил заровен там и всички да са били в течение. Може трупът да е зарит там преди сто години. А може и преди петдесет. Това, което ни липсва, е информация, която да ни даде насока. И тогава можем да престанем да говорим наизуст.
— Не е ли задължително хората да се погребват в осветена земя? — попита Сигурдур Оли.
— Мисля, че може да бъдеш погребан, където си поискаш, стига някой да пожелае да те има в ливадата си.
— А ръката, дето стърчи от земята? — каза Елинборг. — Тя не е ли свидетелство за насилие?
— Да — рече Ерлендур, — мисля, че там се е случило нещо, което е останало в тайна през всичките тези години. Някой е бил погребан там и не е трябвало да бъде намерен, но ето че Рейкявик го пипна за яката и нашата работа е да разберем какво се е случило.
— Ако той, нека говорим за него като за „той“ — каза Сигурдур Оли, — ако тузалдаровият човек е бил убит преди толкова години, не е ли сигурно, че убиецът му е умрял от старост? А ако не е умрял, тогава ще е твърде стар и на прага на смъртта. Безсмислено е да го издирваме, за да си понесе наказанието. По всяка вероятност всички замесени са мъртви и дори да се доберем някога до нещо, дори да разберем какво се е случило, ще ни липсват свидетели. Така че…
— Накъде биеш?
— Не е ли това основателна причина да помислим дали да влагаме толкова усилия в разследване? Имам предвид, струва ли си?
— И какво, да забравим всичко ли? — попита Ерлендур.
Сигурдур Оли сви рамене, все едно че на него лично му беше напълно безразлично.
— Убийството си е убийство — каза Ерлендур, — няма значение колко години са минали. Ако тук става въпрос за убийство, трябва да разберем какво се е случило, кой е бил убит и защо, и кой е убиецът. Мисля, че трябва да подходим към това както към всяко друго разследване. Да съберем информация. Да говорим с хората. И да се надяваме, че така ще се препънем в решението на задачата.
Ерлендур се изправи.
— Длъжни сме да изровим нещо — каза той. — Да говорим със собствениците на вилите и техните баби!
Погледна към Елинборг.
— Да открием дали е имало къща там! Да покажем малко заинтересуваност!
Той се сбогува с тях разсеяно и тръгна към коридора. Елинборг и Сигурдур Оли се спогледаха. Сигурдур Оли кимна в посока към вратата. Елинборг стана и тръгна след Ерлендур към коридора.
— Ерлендур — каза тя и го спря.
— Да, какво има?