— Вила, но не съвсем вила…?
— Имало е една, от тази страна на Гравархолт — допълни Елинборг, — строена е по някое време преди войната.
Тя погледна през прозореца на стаята.
— Трябва да си я виждал оттук.
— Спомням си за къща там, беше небоядисана и недовършена. Отдавна я няма. По всяка вероятност имаше някакъв проблем с тази къща, трябвало е да има. Сравнително голяма, по-голяма от моята, но напълно запусната. Едвам стоеше изправена. Врати нямаше, прозорците изпотрошени. Понякога ходех натам, когато все още имах желание да ловя риба в Рейнисватн. Отдавна престанах да ходя за риба.
— Никой ли не е живял в къщата? — попита Сигурдур Оли.
— Не, нямаше никой в къщата тогава. Никой не можеше да живее там, почти се бе срутила.
— Така, значи, никой не е живял там, поне ти не знаеш — каза Елинборг. — А дали си спомняш за някого от тази къща?
— Защо питате за тая къща?
— Открихме човешки кости там в склона на хълма — каза Сигурдур Оли. — Не си ли гледал новините?
— Човешки кости? Не. На хората от къщата ли?
— Не знаем. Не знаем все още каква е историята на къщата, нито на онези, които са живели в нея — отвърна Елинборг. — Знаем кой е бил собственикът, но той е починал преди много време и все още не сме открили кой е бил регистриран, че живее там. Спомняш ли си нещо за военните бараки от другата страна на хълма? От южната страна. Продоволствена база или нещо подобно?
— Бараки имаше из цялата провинция — отговори старият човек. — И от англичаните останали, и от американците. Не си спомням нищо особено за тях, пък и това е било преди моето идване тук. Значително по-рано. Би трябвало да говорите с Роберт.
— Кой е Роберт? — попита Елинборг.
— Той е един от първите, които построиха вили тук, на тази земя. Ако не е умрял вече. Разбрах, че е отишъл в старчески дом. Роберт Сигурдсон. Ще го намерите, ако е жив.
Нямаше звънец на входа, тъй че Ерлендур трябваше да удари по масивната дъбова врата с длан, надявайки се, че чукането ще се чуе вътре в къщата. Собственикът ѝ Бенямин Кнудсен, търговец на едро от Рейкявик, беше починал в началото на седемдесетте. Наследили го неговите брат и сестра, които се нанесли в къщата след кончината му и живели в нея до смъртта си. И двамата не били семейни, но сестрата имала извънбрачно дете, момиче. Това момиче сега беше лекарка, неомъжена жена, доколкото Ерлендур успя да разбере. Живееше на първия етаж и даваше втория под наем. Ерлендур говори с нея по телефона. Определиха си среща на обяд.
Състоянието на Ева Линд беше все същото. Отиде да я види преди работа и дълго седя при нея, гледа уредите, отчитащи признаците на живот, маркучите, които влизаха в устата и вените ѝ. Тя не можеше да диша самостоятелно и беше включена на апаратно дишане. При движението си нагоре-надолу помпата издаваше съскащ звук. Уредът, който отчиташе сърдечния ритъм, показваше стабилна линия. На излизане от реанимацията Ерлендур поговори с лекаря, който му каза, че в състоянието на Ева Линд няма промяна. Ерлендур попита дали има нещо, което може да направи, докторът отговори, че макар дъщеря му да е в кома, добре е да ѝ приказва колкото се може повече. Да ѝ даде възможност да чува гласа му. Това често помагало и на роднините на болния. Помагало им да преодолеят шока. Ева Линд още не си била отишла и той трябвало да се отнася с нея като с жив човек.
Тежката дъбова врата най-после се отвори и жена на около шейсет години му подаде ръка и се представи. Елза. Беше слаба, с дружелюбно изражение, леко гримирана, с къса, тъмно боядисана коса, сресана на една страна. Бе облечена в джинси и бяла риза, не носеше пръстени, гривни или огърлици. Покани го в стаята си, посочи му къде да седне, беше спокойна и уверена в себе си жена.
— И що за кости мислите, че са това? — попита тя, след като той я уведоми за целта на посещението си.
— Не знаем, но една от теориите е, че са свързани с вилата, която е била там в съседство, къщата на твоя родственик Бенямин. Много време ли е прекарвал той там?
— Мисля, че никога не е ходил в къщата — отвърна тя тихо. — Беше трагична история. Майка ми винаги разказваше колко красив и умен бил той, как забогатял, но загубил годеницата си. Един ден тя изчезнала. Просто ей така. Била е бременна.
Ерлендур се замисли за своята дъщеря.
— Той изпаднал в депресия. Малко или никак не се занимавал с магазина си и със собствеността си и всичко започнало да се разпада, докато не му останало нищо освен тази къща тук. Умрял, така да се каже, в разцвета на силите си.