Надвечер отиде в болницата, искаше да поседи при Ева Линд. Преди това позвъни на Скарпхедин, който му каза, че разкопаването в каменистото поле вървяло добре, но не искал да гадае кога щели да стигнат до костите. Не били открили все още нищо в пръстта, което да ги насочи към евентуалната причина за кончината на тузалдаровия човек.
Ерлендур позвъни и на лекаря на Ева Линд, преди да тръгне, за да научи, че състоянието ѝ е непроменено. Щом пристигна в интензивното отделение, видя, че до леглото на дъщеря му седи жена, облечена в кафяво палто. Почти бе влязъл в стаята, когато осъзна кой беше това. Замръзна на място и спря, отстъпи бавно назад и застана в коридора, наблюдавайки жената отдалеч.
Беше с гръб към него, но той знаеше добре коя е. Жената беше на неговата възраст, леко понапълняла, седеше приведена напред. Беше облечена в светъл виолетов анцуг под кафявото палто, поднасяше от време на време кърпичка към носа си и говореше на Ева Линд с тих глас. Той не чуваше какво ѝ приказва. Забеляза, че е с боядисана коса, но изглежда, бе минало доста време от последното ѝ боядисване, защото се виждаха побелели коренчета там, където косата се разделяше на път. Неволно пресметна наум на колко години е станала жената. Лесно беше. Тя беше с три години по-възрастна от него.
Не беше я виждал толкова отблизо цели двайсет години. Не и след като си тръгна и я изостави с две деца. Тя не се омъжи повторно, нито пък той, но беше живяла на семейни начала с различни мъже. Ева Линд му разказваше за тях, когато поотрасна и започна да го посещава. Отначало момичето бе настроено подозрително спрямо него, но впоследствие двамата бяха постигнали някакво разбирателство и той се опитваше да направи за нея всичко, каквото можеше. Същото се отнасяше и за момчето, което обаче се оказа много по-отчуждено от него. Нямаше почти никакъв контакт със сина си. И почти не беше разговарял с жената, която сега седеше при дъщеря им, през всичките тия двайсет години.
Ерлендур гледаше бившата си съпруга и отстъпваше все по-назад в коридора. Питаше се дали не трябва да влезе в стаята при нея, но не събра кураж. Очакваше неприятности и проблеми и не желаеше да му правят сцени на това място. Не желаеше да му правят сцени на което и да е място. Въобще не ги искаше в живота си, ако можеше да ги избегне. Двамата изобщо не бяха изяснили отношенията си и това бе едно от нещата, за които Ева Линд му бе казала, че са я наранили най-много.
Как той си е тръгнал без обяснения.
Ерлендур се обърна и с тихи стъпки тръгна по коридора. Замисли се за любовните писма в мазето на Бенямин К. Вече не си спомняше и въпросът остана без отговор, когато се прибра вкъщи, седна тежко в креслото си и се остави на съня да го изтрие от съзнанието му.
Някога била ли е Халдора неговото сърце?
11
Бе решено Ерлендур, Сигурдур Оли и Елинборг сами да водят разследването по „костния случай“, както го бяха нарекли медиите. Управлението на полицията нямаше възможност да задели повече служители за този случай, а и той не фигурираше в списъка на приоритетите. Едно разследване по обширно дело за наркотици беше най-важното в момента и ангажираше цялото време и хора на управлението, което не можеше да осигури нито един човек повече за „историческото проучване“, както го нарече Хроулвур, началникът им. Дори не беше ясно дали става дума за престъпление.
Ерлендур намина към болницата рано на следващата сутрин, преди да отиде на работа. Около два часа седя до дъщеря си. Състоянието ѝ си беше все същото. Никъде не видя майка ѝ. Дълго седя и мълчаливо наблюдава отслабналото ѝ изпито лице. Мислеше за миналото. Опитваше се да си спомни миговете, прекарани с нея, когато беше малка. Когато се разделиха с Халдора, Ева Линд беше на три годинки. Припомни си как тя спеше между тях в съпружеското легло. Отказваше да спи в своето, макар и то да беше в спалнята им. Имаха малко жилище — спалня, стая и кухня. Ева Линд се покатерваше на семейното легло и се сгушваше между тях.
Спомни си как тя стоеше на вратата в дома му, вече тийнейджърка, най-после издирила баща си. Халдора винаги му бе отказвала да се вижда с децата. Когато се опитваше да се срещне с тях, тя го заливаше с проклятия и обвинения, а на него му се струваше, че всяка нейна дума е от вярна по-вярна. Лека-полека престана да ходи у тях. Оттогава не бе виждал Ева Линд — до момента когато се появи на прага му. Тогава лицето ѝ му се видя познато. Имаше чертите на неговата рода.