— А ако излезе, че там има останки от неродено дете заедно с костите, това не би ли било верният отговор? — попита Елинборг.
— Би било много просто решение, както ти казах. Имаме ли нещо документирано за тая бременност? — каза Ерлендур.
— Какво имаш предвид?
— Знаем ли нещо за тази бременност?
— Да не искаш да кажеш, че Бенямин е излъгал? Че тя не е била бременна?
— Не знам. Може пък и да е ставало въпрос за бременност, но да не е бил той бащата.
— Тя да е кръшкала?
— Предположения можем да си правим до безкрай. Трябва да получим нещо от тия археолози!
— Какво ли се е случило с този човек? — въздъхна Елинборг и си представи костите в пръстта.
— Може пък да си го е заслужил — каза Ерлендур.
— А?
— Човекът. Или по-скоро, можем да се надяваме. Дано този, с когото са се отнесли така, не е бил някоя невинна жертва.
Ерлендур си мислеше за Ева Линд. Заслужаваше ли тя да лежи в интензивното, по-близо до смъртта, отколкото до живота? Негова ли беше вината за това? Беше ли изобщо виновен някой друг, освен тя самата? Не си ли бе причинила сама всичко това? Не беше ли това нейна лична работа, тази проклета зависимост от наркотиците? Или по някакъв начин и той имаше участие? Ева Линд беше убедена, че е така, и на няколко пъти му го бе казвала. Мислеше, че не е бил справедлив към нея.
„Не е трябвало да ни напускаш никога — беше му изкрещяла веднъж. — Какво ме гледаш с такова презрение! Ти да не си нещо по-добър! Ти си съвсем същият проклет нещастник!“
„Никога не съм гледал на теб с презрение“ — каза той, но това не стигна до ушите ѝ.
„Гледаш ме презрително, все едно съм кучешко лайно — изкрещя тя отново. — Сякаш си по-умен и по-добър от мен. Сякаш си по-добър от нас с мама и Синдри. Тръгва си, моля ви се, като някакъв тежкар и дори не ни поглежда! Все едно си шибаният Господ.“
„Аз опитах…“
„Опитал си, говна! Какво си опитал? Абсолютно нищо. Мамицата му, абсолютно нищо. Избяга надалеч като някакъв гадняр.“
„Никога не съм гледал на теб с презрение — каза той. — Това не е вярно. Не разбирам защо говориш така!“
„Айде бе! Напротив. Затова и избяга. Защото ние сме толкова незначителни. Толкова отвратително незабележими, че не си ни понасял. Питай мама! Тя знае това. Тя казва, че всичко е по твоя вина. Всичко е заради теб. И това, каква съм аз. Как ти се струва това, господин шибан Боже?“
„Не всичко, което майка ти казва, е вярно. Тя е огорчена и сърдита и…“
„Огорчена и сърдита! Само да знаеше колко е тотално огорчена и сърдита! Тя те мрази и в червата, мрази и нас със Синдри, защото не е нейна вината, че ти си тръгна, защото тя е шибаната Дева Мария. НИЕ бяхме виновни. Аз и Синдри. Схващаш ли това, скапан глупак такъв! Разбираш ли това, тъпак с тъпак…“
— Ерлендур?
— Какво?
— Наред ли е всичко?
— Наред. Напълно.
— Мисля да намина към дъщерята на Роберт. — Елинборг стоеше пред него и размахваше ръка пред лицето му. Той бе като изпаднал в транс. — Ти нямаше ли да ходиш до английското посолство?
— А? — Ерлендур дойде на себе си. — Да, добре — каза той, но мислите му бяха някъде другаде. — Добре, да го направим така. И, Елинборг…
— Да.
— Да извикаме пак областния лекар, да погледне костите, щом ги извадят. Скарпхедин нищо не знае, той и задника си с две ръце не може да намери. Все повече и повече ми напомня на някакво чудовище от приказките на братя Грим.
13
Преди да отиде в английското посолство, Ерлендур се отби във Вогар. Остави колата си недалеч от мястото, където Ева Линд беше живяла преди време и откъдето той бе започнал да я търси. Мислеше си за детето с раните от изгаряния, на което се натъкна в жилището. Знаеше, че то бе отнето от майка му и оставено на грижите на Отдела за защита на детето, знаеше още, че мъжът, с когото тя живееше, е баща на детето. Бързата проверка показа, че за предходната година майката беше попадала два пъти в „Бърза помощ“, единия път била със счупена ръка, другия — с множество наранявания, за които обяснила, че ги e получила в пътен инцидент.
Друга елементарна проверка показа, че мъжът, с когото тя съжителстваше, беше стар познайник на полицията, макар и не заради дела, свързани с насилие. Беше с обвинения за кражба с взлом и продажба на наркотици и чакаше присъда. Веднъж бе лежал в затвора за множество дребни престъпления. Едно от тях било несполучлив опит за обир на магазин.