Прочете някои от любовните писма от Бенямин К. и също като Ерлендур долови неподправена любов и загриженост на човека към жената, която един ден просто се изпарила от улиците на Рейкявик и хората разправяли, че се била хвърлила в морето. „Радост моя. Най-любима. Колко ми липсваш.“
„Всичката тази любов! — мислеше си Сигурдур Оли. — Била ли е толкова силна, че да убие?“
Повечето документи бяха за магазина „Кнудсен“ и Сигурдур Оли вече беше загубил всякаква надежда, че ще открие нещичко, което да им бъде от полза, когато от стар шкаф с документи измъкна лист хартия със следния текст:
Хьоскулдур Тораринсон,
предплата за наем в Гравархолт
8 крони
Подпис: Бенямин Кнудсен
Ерлендур тъкмо се прибираше от посолството, когато мобилният му телефон иззвъня.
— Открих наемателя — каза Сигурдур Оли. — Мисля.
— А? — отвърна Ерлендур.
— На вилата. В мазето на Бенямин съм. Толкова проклет боклук не бях виждал през живота си. Намерих бележка, на която пише, че някой си Хьоскулдур Тораринсон е платил наем за Гравархолт.
— Хьоскулдур?
— Да. Тораринсон.
— Каква дата има на бележката?
— Няма дата. Няма и година. Бележката е фактура на магазин „Кнудсен“. Текстът е написан на гърба и Бенямин се е подписал отдолу. Освен това намерих и фактури, които може да са за материали за вилата. Всичко е за сметка на магазина, като на тези фактури е отбелязана годината. Хиляда деветстотин трийсет и осма. Може би тогава е започнал да строи вилата или вече е работил по нея.
— Коя година казахме, че годеницата му е изчезнала?
— Чакай, записах си го това някъде.
Ерлендур изчака, докато Сигурдур Оли проверяваше. Той си водеше записки от срещите им, нещо, на което Ерлендур никога не успя да се приучи. Чу как Сигурдур Оли разлиства бележника си, преди да продължи да говори.
— Изчезнала е през четиресета година. През пролетта.
— Тъй че Бенямин е строил вилата до това време, след което я е зарязал и е започнал да я дава под наем.
— И Хьоскулдур е един от наемателите.
— Откри ли нещо повече за този Хьоскулдур?
— Не, не и засега. Не е ли добре да започнем от него? — попита Сигурдур Оли с надеждата, че ще се измъкне от мазето.
— Аз ще се погрижа за него — каза Ерлендур и добави за огорчение на Сигурдур Оли: — Виж дали няма да откриеш нещо повече там в боклука за него или за други! След като има една бележка, може да има и още.
14
След като излезе от посолството, Ерлендур дълго седя до леглото на Ева Линд. Чудеше се за какво би могъл да ѝ говори. Нямаше идея какво да ѝ каже. Направи няколко опита, без успех. Откакто докторът спомена, че би било добре да разговаря с нея, той многократно премисляше какво да ѝ каже, но така и не можа да измисли.
Започна да говори за времето, но се отказа. Тръгна да ѝ разправя за Сигурдур Оли, който през последните дни изглеждаше уморен. Но нямаше какво повече да разкаже за колегата си. Опита се да измисли нещо за Елинборг, което да става за тема на разговор, но се отказа и от това. Разказа ѝ за жената на Бенямин Кнудсен, за която се носел слух, че се е хвърлила в морето, и за любовните писма, които беше намерил в мазето на търговеца.
После ѝ каза, че видял майка ѝ да седи до болничното легло.
След това замълча.
„Какво има между вас с мама? — го беше попитала Ева Линд веднъж, когато му дойде на гости. — Защо не си говорите?“
Синдри Снайр също беше дошъл с нея, но скоро си тръгна и двамата с дъщеря му останаха сами в мрака. Беше през декември и по радиото пускаха коледни песни. Ерлендур изключи радиото, но Ева Линд го пусна отново, каза, че искала да го слуша. Беше бременна от няколко месеца и бе чиста от известно време. Както винаги, когато идваше при него, започна да говори за семейството, което никога не била имала. Синдри Снайр не говореше за семейството, не говореше за майка си или сестра си, или за това, което никога не е станало. Беше мълчалив и сдържан, когато Ерлендур се опитваше да го заговори. Не се интересуваше от баща си. В това се състоеше разликата между брата и сестрата. Ева Линд искаше да опознае баща си и не се поколебаваше да му търси отговорност.