— Да, ама как беше поговорката? Няма дим без огън?
— Поговорки — измърмори Елинборг. — Ще попитам сестрата на годеницата му за това. Друго ми кажи, как е Ева Линд?
— Все така лежи в леглото, сякаш спи спокоен сън. Докторът каза, че трябвало да ѝ говоря.
— Да ѝ говориш?
— Той мисли, че макар и да е в кома, тя чува гласовете и говоренето било добре за нея.
— И за какво ѝ говориш?
— За нищо все още — каза Ерлендур. — Нямам представа какво да ѝ кажа.
Сестрата на годеницата на Бенямин беше чувала клюките, но отрече да е имало нещо вярно в тях. Тя се казваше Баура и беше значително по-млада от изчезналата си сестра. Живееше в голяма еднофамилна къща в „Граварвогур“. Омъжена за богат търговец на едро, тя през целия си живот бе живяла в разкош, което си личеше от пищната мебелировка в къщата и от бижутата ѝ, както и от надменното ѝ отношение към непознати, като например към полицайката, дошла в дома ѝ. Елинборг ѝ беше съобщила по телефона причината за посещението си и сега си мислеше, че тази жена не е имала никога през живота си притеснения за пари, винаги е можела да получи каквото пожелае и не е имала нужда да се обгражда с хора, различни от нея самата. Мина ѝ през ума, че това трябва да е бил животът, който е очаквал и сестрата на Баура, ако жената не бе изчезнала безследно.
— Сестра ми беше невероятно хлътнала по Бенямин и това никога не можах да го разбера. За мен той си бе един ужасен досадник. Произхождаше от добър род, в това няма спор. Кнудсен са най-старата фамилия в Рейкявик. Но не беше някой, който да ти вземе ума.
Елинборг се усмихна. Изобщо нямаше идея за какво става дума. Баура забеляза това.
— Мечтател. Никога не слизаше на земята с тия свои грандиозни идеи за търговия, които всъщност до една се осъществиха междувременно, макар и той да не доживя да извлече полза от тях. И съчувстваше на простолюдието. Прислужничките не трябвало да му говорят на „ви“. Сега хората отдавна са престанали да използват учтивата форма. Няма повече вежливост. Няма и прислужнички.
Баура изтри несъществуваща прах от масата. Елинборг обърна внимание на двете големи картини в края на гостната, на всяка от които бяха изрисувани Баура и съпругът ѝ. Мъжът изглеждаше по-скоро уморен и някак превит, дори сякаш разсеян. Баура бе изобразена с подкупваща ехидна усмивка на лицето, което излъчваше някаква сила, и Елинборг си помисли, че в това семейство жената е удържала победата. Изпита състрадание към човека от картината.
— Ако мислиш, че той е убил сестра ми, си на грешен път — каза Баура. — Костите, които сте намерили при вилата му, не са нейните.
— Защо си толкова сигурна?
— Просто знам. Бенямин не би могъл да стори зло дори на муха. Такъв си беше. Страшен женчо. Мечтател, както ти казах. То и му пролича, когато тя изчезна. Разпадна се. Престана да се грижи за търговията. Престана да излиза сред хора. Престана с всичко. Никога не успя да се вземе в ръце. Мама му върна любовните писма, които бе изпращал на сестра ми. Беше прочела няколко, каза, че били прекрасни.
— Бяхте ли близки със сестра ти?
— Не, не мога да кажа това. Не. Аз бях много по-малка. Откакто имам спомени за нея, тя винаги е била вече жена. Майка казваше, че приличала на баща ни. Ексцентрична и с труден характер. Депресивна. Той направи същото.
Баура сякаш беше изтървала последното изречение.
— Същото?
— Да — отвърна Баура раздразнено. — Същото. Самоуби се. — Каза това, сякаш не я засягаше. — Но не изчезна като нея. Тъкмо обратното. Обеси се във всекидневната. На куката на големия полилей. Пред очите на всички. Толкова го беше грижа за семейството му.
— Сигурно ви е било много тежко — каза Елинборг, колкото да каже нещо.
Баура я гледаше укорително, сякаш я обвиняваше, задето трябваше да си припомня всичко това.
— Най-тежко беше за нея. За сестра ми. Те бяха много близки. Такова нещо слага отпечатък върху хората. Горкото момиче.
За миг в гласа ѝ се доловиха нотки на състрадание.
— Това беше ли…?
— Това беше няколко години преди тя самата да изчезне — каза Баура и внезапно Елинборг усети, че жената насреща ѝ крие нещо.
Разказът ѝ беше някак заучен, лишен от всякакви чувства. Но може би тя си бе такава. Нахална, безчувствена, скучна.
— В интерес на истината, Бенямин беше много добър с нея — продължи Баура. — Пишеше ѝ любовни писма, такива неща. По онова време беше обичайно за сгодените двойки в Рейкявик да правят дълги разходки. Крайно безинтересно ухажване, тъй да се каже. Срещаха се в хотел „Борг“, който тогава беше мястото за срещи в града. Разменяха си посещения вкъщи, правеха излети и разходки и всичко се разви както при младите хора навсякъде. Той ѝ направи предложение и мисля, че оставаха не повече от две седмици до сватбата, когато тя изчезна.