— Ще ми простиш колебанията! — каза Елза. — Мислих по въпроса, преценявах нещата и ми се стори, че не би трябвало да изхвърлям кичура. Каквото и да излезе от разследването.
— Защо премълча за косата?
— Трябваше да премисля нещата.
— Да, но въпреки…
— Едва не получих удар, когато твоят партньор, Ерлендур, нали така се казваше, започна да намеква, че тя е можело да лежи в земята там горе, но после премислих…
Елза сви рамене, сякаш се предаваше.
— Дори и ДНК тестът да излезе положителен — каза Сигурдур Оли, — това няма да означава, че Бенямин е бил убиец. Тестът не може да каже нищо по въпроса. Ако в гроба при каменистото поле лежи годеницата на Бенямин, то за това може да има друга причина, а не че Бенямин я е…
Елза го прекъсна.
— Тя, как му казвате сега на това, тя е скъсала с него. Развалила годежа, такъв е вероятно старият израз. От времето, когато хората са се сгодявали. Същия ден, когато е изчезнала. Бенямин не беше казал никому за това, не и докато не мина много време. Изповядал се е пред майка ми, когато вече лежеше на смъртен одър. Тя ми разказа за това. На никого не съм споменавала досега. И това щеше да си умре с мен, ако не бяхте открили костите. Знаете ли дали са на мъж, или на жена?
— Не, все още не — отвърна Сигурдур Оли. — Той казал ли е защо е развалила годежа? Защо го е напуснала?
Сигурдур Оли усети колебание у Елза. Гледаха се в очите и той знаеше, че тя вече е казала твърде много, за да свири отбой. Почувства, че тя иска да разкаже онова, което знае, сякаш носеше тежък кръст и бе дошло времето да го отхвърли от себе си. Най-накрая, след всичките тези години.
— Детето не беше негово — каза тя.
— Детето не е било от Бенямин ли?
— Не.
— Тоест тя не е била бременна от него?
— Не.
— А от кого тогава?
— Трябва да разбереш, че това са били различни времена — отговори Елза. — Днес жените правят аборти, все едно че пият вода. Бракът няма вече никакво специално значение дори за онези, които искат да си родят деца. Хората живеят в съжителство. Хората се разделят. Започват отново съжителство с някого другиго. Не беше така едно време. Едно време дете, родено извън брачната връзка, беше абсолютно немислимо за жената. Бе нещо срамно и осъждано. Наричаха тези жени „леки момичета“. Без никакво състрадание и милост.
— Давам си сметка за това — каза Сигурдур Оли и се замисли за Бергтора.
Започваше да си обяснява защо Елза се беше интересувала за неговия личен живот.
— Бенямин е бил готов да се ожени за нея — продължи Елза, — или поне така е казал на майка ми по-късно. Солвейх не е искала. Искала да развали годежа и му го казала право в очите. Ей така, без никакво предупреждение.
— Кой е бил бащата на детето?
— Когато разтрогнала годежа, тя помолила Бенямин за прошка. Защото го напускала. Той не ѝ простил. Имал нужда от повече време.
— И тя изчезнала?
— Никой повече не я видял, след като се сбогувала с него. Когато вечерта не се прибрала и започнали да я търсят, Бенямин с голямо усърдие взел участие в търсенето, но изобщо не я намерили.
— А бащата на детето? — отново попита Сигурдур Оли. — Кой е бил той?
— Тя не казала на Бенямин кой е бащата. Тръгнала си, без той да разбере това. Така казал на майка ми. Дори и да е знаел, не го е споделил с нея.
— Кой може да е бил?
— Може да е бил ли? — повтори Елза. — Няма никакво значение кой може да е бил. Единственото, което има значение, е кой е бил.
— Да не искаш да кажеш, че е имал връзка с нейното изчезване?
— А ти как мислиш? — попита Елза.
— Ти или майка ти подозирали ли сте някого?
— Никого. И Бенямин също, поне доколкото аз знам.
— Би ли могъл той да излъже за това?
— Не мога да отговоря. Но мисля, че Бенямин не е лъгал никога през живота си.
— Имам предвид, за да отклони вниманието от себе си.
— Не знам изобщо да е имало някакво внимание към него. А и когато той е разказал на майка ми за всичко това, беше минало доста време от събитието. Направи го точно преди да умре.
— Значи, никога не е преставал да мисли за нея.
— Това казваше майка ми.
Сигурдур Оли се замисли за миг.
— Би ли могъл срамът да я докара до самоубийство?
— Да, определено. Тя не само е изменила на годеника си, който я е обожавал и е имал намерение да се ожени за нея, тя е била бременна и е отказала да назове бащата.