— Да, той е живял тук през цялото време — каза Джим и започна да се извинява, ако го бил събудил, нямал намерение да стори това, мислел си, че всички исландци стават рано през пролетта, той самият тъй правел, тази постоянна пролетна светлина не щадяла никого.
— Чакай малко, за исландка ли е женен?
— Вече говорих с него — каза Джим, като че ли не беше чул въпроса. — Очаква те. Полковник Хънтър е служил за известно време във военната полиция тук, в Рейкявик, и си спомня за някакъв, как го казвате вие това, злощастен случай. Готов е да ти разкаже за това. В продоволствената база в полето там горе. Това ли е думата, „злощастен“?
Джим беше казал на Ерлендур при първото му посещение в посолството, че имал особен интерес към исландския език, и се стараеше да използва различни думи, не само най-употребяваните.
— Прекрасна дума — отвърна Ерлендур, опитвайки се да покаже малко заинтересуваност. — Какъв точно?
— Той ще ти разкаже. А аз продължавам да търся информация за войници, умрели или изчезнали тук. Трябва да попиташ полковник Хънтър също и за това.
Сбогуваха се и Ерлендур се затътри към кухнята да си направи кафе. Все още го гнетяха тежки мисли. Дали можеше един медиум да каже от коя страна на битието са хората, които лежат между живота и смъртта? Той нямаше никаква вяра в подобни неща, но си мислеше, че ако може да се даде на хора, преживели загуба на любим човек, някакво успокоение, то той не би се възпротивил. Нямаше никакво значение откъде иде успокоението.
Врялото кафе опари езика му, щом сръбна от него. Избягваше да мисли за онова, което не му даваше мира през нощта и на сутринта. Някак успя да задържи тези мисли далеч от себе си.
Донякъде.
Едуард Хънтър, бивш полковник от американската армия, приличаше повече на исландец, отколкото на американец, тъй както посрещна Ерлендур и Елинборг на прага на еднофамилната си къща в закопчана жилетка от исландска вълна и с рехава побеляла брада. Косата му бе рошава, външният вид — леко гаменски, но бе дружелюбен и любезен. Поздрави ги с ръкостискане и ги помоли да го наричат Ед. С това напомни на Ерлендур за Джим. Каза им, че съпругата му била в САЩ на гости при сестра му. Той самият все по-рядко пътувал на Запад.
На път към дома на Хънтър Елинборг разказа за наученото от Баура за годеницата на Бенямин и за това, че била облечена в зелено палто, когато изчезнала. Елинборг смяташе, че това има голямо значение, но Ерлендур прекъсна разговора, казвайки по-скоро грубо, че не вярвал в призраци. Елинборг усети, че не му се ще да говорят повече по този въпрос.
Ед ги покани в просторна стая, в която Ерлендур, оглеждайки се наоколо, не видя да е останало много от живота на войника. На стената висяха две мрачни картини с исландски пейзаж, имаше няколко исландски глинени статуетки и семейни снимки в рамки. Нищо, което Ерлендур би свързал с военната служба или с войната.
Ед ги очакваше и вече бе приготвил кафе, чай и нещо за почерпка. След учтиво бъбрене за туй-онуй, което досади и на тримата, старият войник събра кураж и попита с какво може да им бъде от помощ. Говореше почти безупречен исландски, ясно и кратко, като че ли военната дисциплина отдавна бе изтрила от речника му всичко ненужно и излишно.
— Джим от британското посолство ни каза, че си служил тук по време на войната, между другото и във военната полиция, както и че си имал работа по някакви дела, свързани с продоволствената база, онази, която се е намирала там, дето сега е игрището за голф в „Граварвогур“.
— Да, сега редовно играя там голф — отвърна Хънтър. — Гледах по новините за костите, които сте открили в полето, и Джим ми каза, че сте обмисляли и това, дали може да е било някой от нашите войници от времето на войната, британец или американец.
— Случило ли се е нещо в тази продоволствена база? — попита Ерлендур.
— Крадяха — каза Хънтър. — Случва се в повечето подобни бази. Предполагам, вие бихте нарекли това „присвояване“. Група войници крадяха продоволствия и ги продаваха на рейкявикчани. Започнали на дребно, но станали с времето все по-уверени и започнали да крадат все повече и повече, докато накрая всичко това се превърнало в крупно предприятие. Началникът на базата също беше замесен. Всички получиха присъди и изчезнаха от тук. Добре си спомням случая. Бях си водил дневник и му хвърлих един поглед, след като Джим говори с мен. Всичко си припомних за това дело по кражба. Обадих се и на мой приятел от онова време, Фил, той ми беше началник. Заедно си го припомнихме.