Тя погледна сина си.
— Ще намерим изход — каза тя с тих глас. — Тогава ще намерим изход.
19
Сигурдур Оли се обади на Ерлендур и му каза, че е говорил с Елза и че според нея трети човек бил замесен в играта, този, от когото забременяла Солвейх, годеницата на Бенямин, но не се знаело кой е бил. Обсъждаха случая известно време. Ерлендур разказа от своя страна на Сигурдур Оли какво е научил от стария войник Едуард Хънтър за кражбите от продоволствената база и как са се развили нещата за стопанина на къщата от каменистото поле, и още, че въпросният стопанин подлагал на системно насилие жена си. Същото бил казал и Хьоскулдур, който бил чувал за това от търговеца Бенямин.
— Всички тия хора отдавна са умрели и погребани — каза Сигурдур Оли уморено. — Изобщо не знам защо се ровим в тази история. То е, като да преследваме призраци. Никога няма да се срещнем с тези хора, за да говорим с тях. Всичко това са само призраци и приказки за духове.
— Да не би да говориш за зелената жена от каменистото поле? — попита Ерлендур.
— Елинборг казва, че старият Роберт бил видял призрака на Солвейх, облечен в зелено палто. Наистина започваме да преследваме призраци.
— А не искаш ли да разбереш кой лежи там с протегната нагоре ръка, сякаш е бил погребан жив?
— Висях два дни в някаква мръсна изба и вече не ми пука за нищо — каза Сигурдур Оли. — Вече изобщо не ми пука за тая проклета тъпотия — допълни той и затвори телефона.
Елинборг се сбогува с Ерлендур, щом излязоха от дома на Хънтър. Заедно с неколцина други полицаи тя трябваше да съпроводи до Областния съд на Рейкявик един обвиняем, известен бизнесмен, който беше замесен в голямо дело за наркотици. Медиите се интересуваха постоянно от това дело и репортерите се бяха събрали в съда през този ден, когато множество обвиняеми едновременно щяха да бъдат закарани там. Елинборг се опита да се приведе в най-добрия си вид за краткото време, което ѝ оставаше, преди да тръгнат. Все пак можеше да се случи да попадне в камерите на репортерите и да я покажат по телевизията, когато различните канали излъчеха новините си от Областния съд, и трябваше да изглежда прилично, да си сложи поне червило.
— Косата! — изпъшка тя и започна да я реши и нагласява с пръсти.
Както и предния ден, Ерлендур мислено бе при Ева Линд, която лежеше в реанимацията и едва ли щеше да оживее. Спомняше си последната им кавга, преди два месеца, в неговия апартамент. Тогава все още беше зима, мрачна, студена и с много сняг. Той нямаше намерение да се кара с нея, нямаше намерение да си изпуска нервите. Но тя не отстъпваше. Както обикновено.
„Не можеш да причиняваш това на детето“ — бе казал той, опитвайки се за пореден път да я убеди да скъса с вредните си навици.
Беше изчислил, че е бременна в петия месец. Откакто бе разбрала, че ще става майка, тя беше събрала кураж и след два неуспешни опита изглеждаше, че ще ѝ се удаде да остави наркотиците. Той я подкрепяше, както можеше, но и двамата знаеха, че неговата помощ има много малка тежест. Общуването им беше от такъв характер, че колкото по-малко загриженост показваше той, толкова повече шансове имаше тя да се стегне и да постигне успех. Отношението на Ева Линд към баща ѝ беше двойствено. Тя търсеше неговата компания, но в същото време го обвиняваше за всичко. Винаги бяха на различно мнение и не можеха да постигнат никакъв компромис.
„Ти пък какво разбираш от това? — каза тя. — Какво знаеш за децата? Аз със сигурност мога да си имам дете. И ще си имам, ако ме оставите на мира.“
Той не беше сигурен какво бе пила дъщеря му — опиати или алкохол, или пък комбинация от двете, но тя не беше на себе си, когато той отвори вратата и я пусна да влезе. Тя по-скоро се свлече, отколкото седна на дивана. Коремът ѝ стърчеше изпод незакопчаното кожено яке, вече се виждаше ясно, че е бременна. Под якето носеше само тънка фланелка. А навън беше не по-малко от минус десет.
„Мисля, че се бяхме…“
„За нищо не се бяхме — прекъсна го тя. — Ти и аз. За нищо не се бяхме. За нищичко.“
„Мисля, че ти беше решила да се погрижиш за детето ти. Да го предпазиш да не му се случи нищо. Да внимаваш тази отрова да не му се отрази. Имаше намерение да спреш с наркотиците, но явно си над тия неща. Явно си над това, да се погрижиш за твоето дете както трябва.“
„Я млъкни!“
„За какво дойде тук?“
„Не знам.“