— В какво толкова се е забъркала Касиопея, че са я изтезавали с водната дъска?
Стефани отново не каза нищо, макар да личеше, че знае отговора. Вместо това тя спря поглед върху лицето на Иван и късо нареди:
— Кажи му.
Руснакът се замисли, а Малоун изведнъж разбра, че той не е оперативен агент, а е от онези, които вземат решенията. Също като Стефани.
— Вит иска да се сдобие с едно произведение на изкуството — наруши мълчанието си Иван. — Стара лампа, която Карл Тан също желае да притежава. Тя е причината Тан да притисне Соколов, който отказал да му сътрудничи. И той отвлякъл сина му. После Соколов направил две стъпки, които Тан не очаквал — обадил се на Вит и изчезнал. Вече две седмици никой не го е виждал. — Пръстите му звучно изщракаха. — Просто ей така!
— А Карл Тан е отвлякъл Касиопея? — вдигна вежди Малоун.
— Бих казал, че да — кимна Иван.
— Какво стана днес, Котън? — попита Стефани.
Той й разказа за писмото и изтезанията с водната дъска. Както и за своята импровизация.
— Това беше най-доброто, което измислих. Разбира се, не знаех, че ще имам публика.
— Мога да те уверя, че и ние щяхме да проследим тези двамата, за да видим къде ще ни отведат — каза Стефани. — А после щях да те информирам. Убийството им не влизаше в плановете ми.
— Американци! — процеди Иван. — Пъхате си носа в нашите работи, а после ни учите как да действаме!
— Мисли разумно — тежко го изгледа Малоун. — Убихте единствените хора, които можеха да ни дадат някаква следа.
— Случва се — сви рамене Иван. — Задоволяваш се с онова, което остава.
Малоун усети, че му се иска да забие юмрук в дразнещата мутра на мръсника, но все пак се въздържа и побърза да смени темата:
— С какво е толкова важна онази лампа?
— Изровили са я от някаква древна гробница — сви рамене Иван. — А Соколов трябва да я открие и да я предаде на Тан.
— Къде е тя?
— В Антверпен. Това е причината Вит да тръгне за там преди четири дни. А след още два тя изчезна.
Какво бе накарало руснаците да предприемат подобна сложна разузнавателна операция с участието на оперативни агенти на средно и високо ниво, запита се Малоун. И на всичкото отгоре да пренебрегнат интересите на американците и да застрелят двама души насред Копенхаген? Трябва да бе нещо изключително важно. А защо Вашингтон проявяваше толкова голям интерес, че бе изпратил началника на отряда „Магелан“? Обикновено се обръщаха към Стефани само когато нормалните разузнавателни канали се окажеха блокирани. Касиопея със сигурност беше попаднала на нещо важно. Доказателство за това бяха мъченията, на които бе подложена. Дали не я изтезават и в този момент? Убитите пред входа на хотел „Д’Англетер“ не бяха успели да докладват, от което следваше, че изпратилият видеоматериала вече бе разбрал, че нещо се е объркало.
— Трябва да се върна при компютъра си — каза на глас той. — Може би отново ще се свържат с мен.
— Едва ли — поклати глава Стефани. — Импровизациите на Иван вероятно са решили съдбата й.
Малоун не искаше да чува подобни думи, но тя вероятно беше права. Гневът отново заклокочи в гърдите му. Още по-силен.
— Май изобщо не ти пука, а? — извика той, спрял тежък поглед върху Иван.
— Гладен съм — спокойно обяви руснакът, вдигна ръка, за да привлече вниманието на сервитьорката, и посочи към чинията на близката витрина, показвайки пет пръста. Жената кимна в знак, че е разбрала колко порции пушена риба да донесе.
— И това ще ти докара газове — жлъчно подхвърли Малоун.
— Но е вкусно — отвърна Иван. — Датчаните умеят да приготвят риба.
Малоун помълча известно време, после се обърна към Стефани.
— Операцията е поверена изцяло на „Магелан“, така ли?
— Да, до последния детайл — кимна тя.
— Какво се иска от мен? — попита той, посочи Иван и саркастично добави: — Нашият сержант Шулц не чува, не вижда и не знае нищо!
— Кой ти каза? — засегна се руснакът. — Аз знам много неща, освен това си падам по „Героите на Хоган“.
— Ти си един тъп руснак и нищо повече.
— Аха, ясно — ухили се широкоплещестият мъж. — Искаш да ме ядосаш, нали? Дебелият тъпак ще си изпусне нервите и ще изплюе нещо! — Косматият му показалец се размаха пред лицето на Малоун. — Гледаш прекалено много „От местопрестъплението“, приятелю. Или „Морски детективи“. И аз си падам по тях, особено по бореца за справедливост Марк Хармън.