— Честно казано, не знам.
— Честно? — попита тя, без да отмества пистолета. — Това е нова дума в речника ти! — Очите й гневно се присвиха. — Ти ме подложи на изтезания!
— Направих каквото трябва, за да не бъдеш изтезавана.
— Не и от моята гледна точка!
Чертите му внезапно омекнаха.
— Нима предпочиташ да те изтезава някой, който наистина е решен да стигне докрай с водната дъска?
Беше се променил за годината, през която не бяха се виждали. Все така нисък и набит, но вечно разрошената неподдържана коса я нямаше, заменена от къса подстрижка. Широкият нос и дълбоко хлътналите очи си бяха все същите — част от славянската му кръв, но кожата му беше по-загоряла. Надхвърлил трийсет, той се беше отказал от широките дрехи, криещи добре тренираните му мускули, и ги бе заменил с по-стилно и по-добре скроено облекло — в случая скъп панталон и маркова риза.
— Къде е момчето? — попита тя.
— Някога Соколов въртеше номера на руснаците, а сега прави същото и с китайците. Човек не бива да прави такива неща с тези хора. Особено с китайците. Те убиват, без да им мигне окото.
— Ние не сме в Китай.
— Но Соколов е там и Тан го издирва. Предполагам, че ти си го скрила някъде, но те рано или късно ще го открият. Тан разполага с десетки хиляди шпиони, всеки от които изгаря от желание да достави удоволствие на първия вицепремиер, който има всички шансове да стане следващият министър-председател на страната. Ние с теб изобщо не се вписваме в общата схема.
Касиопея съвсем не беше убедена, че е така.
— Какви задачи изпълняваш за него? — попита тя.
— Тан ме нае миналата есен. Трябваше му оперативен агент чужденец, а аз бях приключил с предишните си ангажименти. Той нямаше намерение да ме включи в сегашната операция, докато не изскочи твоето име. Изпрати ме тук едва след като му разказах за връзките си с теб — разбира се, със съответните модификации.
Тя свали пистолета, но емоциите продължаваха да бушуват в гърдите й.
— Имаш ли представа на какво ме подложи?
— Нямах избор. Такава беше заповедта на Тан. Още вчера ти дадох шанс да избягаш. Донесох храната лично, но ти спеше. Днес изпратих сънародника си с надеждата, че най-сетне ще се раздвижиш. Седях тук и те чаках. — Той посочи телефона. — Разговорът беше фалшив.
— А защо реши, че няма просто да си тръгна?
— Защото си ядосана.
Този човек наистина я познаваше добре.
— Имаш ли други хора наоколо?
— Не, само онзи, който лежи в килията ти. Лошо ли го нарани?
— Е, може би ще му остане някой белег.
— Карл Тан иска лампата, Касиопея. Не можеш ли просто да му я дадеш и нещата да приключат?
— Ами детето? Сам призна, че лампата е единственият ми коз за преговори. Освен това знаеш къде е детето. Искам да ми кажеш.
— Не е толкова лесно. Без моята помощ изобщо няма да припариш до него.
— Аз работя сама.
— Затова ли забърка Малоун? Бях убеден, че лъжеш, но Тан ме накара да осъществя контакт.
— Какво стана в Копенхаген?
— Не съм се чул с двамата, които бяха изпратени да свършат работата. Но с Малоун положително им се е случило нещо лошо.
Тя искаше да позвъни в Дания и да обясни действията си. Но не оттук.
— Къде е ключът на колата отвън?
— На таблото — отвърна Виктор и се изправи. — Нека дойда с теб. Не мога да остана. Каквото и да кажа, Тан ще ми потърси отговорност за бягството ти. Край на службата ми за него. Но разполагам с предостатъчно информация за операцията и мога да ти бъда полезен.
Тя се замисли. Предложението беше разумно. Независимо от мнението й за Виктор Томас той беше човек с идеи. Миналата година бе успял да се сближи с президента на Централноазиатската република, а сега беше близък на Тан, от когото зависеше освобождаването на сина на Соколов. Самата тя без съмнение бе създала голяма бъркотия. Трябваше да вземе лампата, а после да сключи сделка. Защо да не се възползва от услугите на човек, който поддържа директен контакт с Тан? И който знае къде държат детето.
— Добре — кимна тя. — Да вървим.
Отстъпи встрани и пропусна Виктор.
Той прибра телефона в джоба си и тръгна към вратата. Касиопея изчака да я подмине, вдигна пистолета и стовари ръкохватката върху тила му. От устата му излетя дрезгав стон, ръката му се протегна напред. Твърдата стомана потъна в слепоочието му.