Мисли, заповяда си той. Бъди внимателен.
Компютризираният глас беше казал, че някой ще го потърси в мига, в който се появи пред пагодата. По всяка вероятност похитителите на Касиопея знаеха как изглежда.
— Мистър Малоун.
Той се обърна. На крачка от него стоеше жена със слабо продълговато лице и права черна коса. Кафявите очи с дълги мигли й придаваха някаква тайнственост. Честно казано, той винаги беше изпитвал слабост към ориенталската красота. Жената беше облечена с вкус, дрехите следваха извивките на тялото й. Това най-много личеше от полата „Бърбъри“, стегната около тънката й талия.
— Дойдох за пакета — кратко добави тя.
— Този ли? — вдигна книгата Малоун.
Тя кимна.
На външен вид наближаваше трийсет, държеше се спокойно и уверено. Подозренията му бързо се потвърдиха.
— Имате ли време за един късен обяд? — подхвърли той.
— Може би друг път — усмихна се тя.
— Звучи обещаващо. Как да ви открия?
— Знам къде се намира книжарницата ви.
— Разбира се — кимна с широка усмивка той. — Беше глупаво от моя страна.
— Трябва да тръгвам — добави жената и посегна за пакета.
Той й го подаде.
— Може би скоро ще се отбия в книжарницата — обяви с лека усмивка тя.
— Непременно го направете.
Малоун остана да гледа след нея, докато тя се смесваше с тълпата. Крачеше спокойно, сякаш нямаше никакви грижи.
Тан затвори очи и остави грохотът на турбините да отпусне нервите му.
После погледна часовника си.
21:05 ч. местно време. 14:05 ч. в Антверпен.
Това беше положението. Цялото му бъдеще зависеше от сблъсъка на обстоятелствата, които се нуждаеха от непрекъснат контрол.
Добре поне че проблемът с Дзин Джао беше решен завинаги.
Най-после всичко започваше да идва на мястото си. Трийсет години всеотдайност вече можеха да бъдат възнаградени. Всички заплахи бяха отстранени или блокирани.
Оставаше единствено Ни Юн.
4
Антверпен, Белгия
14:05 ч.
Ни Юн седеше на черен стол от лакирано дърво, копие на мебелите от периода Цин. Той познаваше добре елегантната линия и красивите извивки на този прекрасен пример за майсторството на китайските мебелисти от началото на XVIII век. Качеството на сглобката беше толкова прецизно, че гвоздеите и лепилото бяха излишни.
Сдържаният му домакин седеше в кресло от тръстика. Лицето му беше по-издължено от нормалното за повечето китайци, очите му бяха по-кръгли, а оредялата коса над необичайно високото чело бе леко къдрава. Пау Уън беше облечен в бял панталон и златисто сако от фина коприна.
— Имате много хубав дом — похвали го на родния им език Ни.
Пау прие комплимента със сдържаността на седемдесетгодишен човек. Твърде млад, за да бъде съвременник на Мао по време на народната революция през 1949 г., прогонила Чан Кайши и неговите националисти на остров Тайван, Ни беше наясно с голямото влияние на Пау през 60-те, нараснало още повече след смъртта на Мао през 1976 г.
Десет години по-късно Пау беше напуснал Китай, за да се установи тук, в Белгия, на другия край на света.
— Исках жилището да ми напомня за дома — отвърна Пау.
Гледана отвън, къщата, която се намираше на няколко километра от Антверпен, беше обикновена постройка с високи сиви стени, наклонен покрив и извити нагоре стрехи. Беше разделена на две самостоятелни кули съгласно традиционната китайска архитектура, които предлагаха компактност, строга симетрия и подчертана йерархия. Отвътре беше светла, просторна, декорирана в класически стил, независимо от наличието на модерни удобства като климатична инсталация, централно отопление, охранителна система и сателитна телевизия.
Ни добре познаваше тази архитектура.
Върховният символ на благополучие и богатство за китайците беше многофамилната резиденция с вътрешен двор, заобиколен от четири постройки, пред всяка от които трябваше да има веранда и добре поддържана градина. Някога дом за благородници, днес такива къщи можеха да си позволят единствено военните, партийната номенклатура и новобогаташите.
— Вашият дом ми напомня за резиденцията на един кмет в североизточните райони на Китай, която посетих неотдавна — добави Ни. — В нея открихме двеста и петдесет златни кюлчета — огромно богатство за човек, който печели няколко хиляди юана годишно. Разбира се, в качеството си на кмет той контролираше местната икономика, която се развиваше добре и привличаше вниманието на чуждестранните инвеститори. Аз го арестувах.