Той спря пред една от лабораториите, извади ключ и отвори вратата. Влязоха и Фишер включи осветлението.
- Добре дошли.
По протежението на стените се виеше широк черен рафт, прекъснат от една бяла дъска по средата и пет-шест стоманени маси.
На едната сс виждаше полиран дървен ковчег.
- Кой е умрял? - попита Реми.
- Наричам го Фридрих - заговори Албрехт. - По-точно, на хартия е моят прапрачичо Фридрих фон Шлехтер. Когато го открих, не исках да събуждам любопитство, затова купих ковчег и наех погребален аген от близкия град, за да го сложи вътре, да уреди документите за превоз и да го пренесе до Берлин за погребението – той отвори капака. Показа се кафяв от времето скелет с няколко парчета изгнила обработена кожа по себе си и едно парче ръждив метал, навярно острие на меч.
- Като че ли главата му се е откачила при пътуването – отбеляза Сам.
Реми се вгледа по-внимателно.
- Не е било при пътуването. Виж следата от удар по прешлена, ето тук. Това е от меч или от секира.
- Прекрасно наблюдение – каза Фишер. - Ако прекарате повече време с него, ще научите много неща за живота му. Ако съдя по износването на кътниците и доброто състояние на костите, бих казал, че е минал трийсет, но още не е навършил четирийсет. Ако разгледате лъчевата и лакътната кост на лявата му ръка, ще откриете още белези. Очевидно са били рани, заздравели преди да умре. Обезглавяването, разбира се, е била последната му рана. Но тези белези казват и друго. Бил е воин. Вероятно е използвал някакво двуръчно оръжие, когато противникът му е замахнал към ръката. Или, ако е използвал щит, щитът не го е предпазил. Оцелял е и раната е заздравяла.
- Мечовете и щитовете... - започна Реми. - Въглеродният анализ готов ли е?
- Да. Анализирахме парченце от бедрената му кост и парче от обувката му. Остават 82.813 процента въглерод 14. Взех проби и от други останки и също ги тествах. Същият резултат - живял е около 450 г.
- Четиристотин и петдесета - каза Сам. - А къде?
- На няколко километра източно от Сегед, Унгария.
- Еха! - възкликна Реми. - И мислиш, чс Фридрих е един от мнозина?
- Да, но още не знам колко. Всяко бойно поле е на практика един голям масов гроб. Телата обикновено се намират по-дълбоко от обкръжаващата ги почва, независимо дали са погребани, или скрити от времето. Успях да открия останки на разстояние до сто метра едни от други. Ето, вижте - Фишер отиде до друга маса и разгъна голяма, рисувана на ръка карта, разделена на сектори. - Това е река Тиса, а тук в нея се влива река Муреш. В този сектор открих Фридрих, а в този открих още останки на същата дълбочина.
- Кои биха могли да са?
- Изкушавам се да кажа, че са били хуни. Районът е бил твърдина на хуните по онова време. Били са се с остготите, вестготите, римляните - и римските, и константннополските - аварите, аланите, скитите, траките, арменците и с много други по-малки народи, погълнати по време на нашествията им. Често се съюзявали с един или друг народ срещу някои от останалите. Ще ми отнеме време да разбера кой с кого точно се е бил на онова поле.
- Разбира се - каза Сам. - Два скелета не са досатъчни.
- Именно - потвърди Албрехт. - Нямам търпение да се върна там и да започна разкопките. Обаче има един голям проблем.
- Какъв? - попита Реми.
- Мястото е огромно открито поле, някога е било пасище, част от кооперативно селско стопанство под властта на комунистическия режим. Сега обаче стои незасято повече от десет години. Близо до път е. Сегед е процъфтяваш модерен град само на няколко километра от нето. Ако се разчуе, няма да можем да спрем тълпите, копнеещи да си изкопаят сувенир. А мълвата за съкровища там открай време е достатъчно силна, за да привлече хиляди. Можем да изгубим всичко само за един ден.
- Но засега всичко е тайна, нали? - попита Сам.
- Може и да си въобразявам, но няколко пъти ми се стори, че докато разглеждах района, някой ме шпионираше.
- Случва се - промърмори Реми.
- Какво имаш предвид?
Сам каза:
- В Луизиана ни следяха всеки път, когато се гмуркахме. Оказа се екип на компания, наречена „Консолидейтет ентърпрайзис“.
- Не звучат като археолози, а като бизнес корпорация.
- Може би, да - каза Сам. - Бизнес-планът им изглежда вклюочва това да намерят нечий чужд обещаваш обект и да се възползват от него.
- Сам ги подмами дани последват в едно блато и след това взе лодката им.
Албрехт се засмя.
- Е, известни сте с това, че намирате злато и бижута. Аз съм беден академик, който изучава хора, живели отдавна, и чиято идея за съкровище е добра ечемичена реколта. Това бойно поле е най-голямото нещо, което съм откривал. Оглеждам контурите на територията и търся следи от римско поселище. Районът е бил римска провинция. Полето ми стана интересно най-вече с това, че не беше покрито със сгради.