- Селма на телефона. Давайте!
- Здрасти, Селма! Получи ли снощи от Реми рисунка на един археологически обект?
- Да. Предполагам, че там е работил Албрехт?
- Точно така - потвърди Сам. - Съгласи се и ти да се включиш, така че Реми ти е изпратила снимката веднага. Проблемът е, че Албрехт не дойде снощи на вечеря, защото са го отвлекли. Полициятa наблюдава гарите и летищата, но се боя, че са го извели от Германия, още преди да съобщим.
- Онази от „Консолидейтед ентърпрайзис“ ли се оказаха?
- Не съм сигурен. Не виждам как биха сторили нещо, което би могло да ги прати в чуждестранен затвор доживот. Но ченгетата за всеки случай са ги задържали.
- В Сегед ли сте сега?
- Да.
- В компютъра напаснах формата на рисунката с тази на географските форми от официални карти. Знаех, че ще се запътите натам.
- Вече нямаме избор - намеси се и Реми. - Никой не би отвлякъл Албрехт за откуп. Не е богат, но е умен. Сигурно искат да им покаже откритието си и да им каже какво е.
- С какво мога да ви помогна?
Сам каза:
- Първо, прати ми на имейл някакъв маршрут и ми отбележи мястото на находката на Албрехт.
- Ще го имаш след минута. И още нещо. Не всеки престъпник отвлича професори. Трябва да знаем кой се интересува от археологически открития в този район, и в легален, и в нелегален смисъл.
- Ще проверя в Интерпол дали някой е търгувал с крадени артефакти от Унгария или от Централна Европа напоследък. Ще попитам и управители на музеи и търговци на антики. Ако не греша датата е 450 г., нали?
- Точно така! И още нещо... - Сам извади визитката на таксиметровия шофьор. - Искам да потърсиш информация за таксиметров шофьор от Сегед на име Тибор Лазар. Чакаше пътници пред гарата и говори английски като лондончанин. Провери дали не е мним шофьор.
- Заемам се. Още един въпрос за Интерпол, значи.
- Благодаря - включи се Реми. - Междувременно ще се опитаме да привлечем внимание върху себе си.
- Това добра идея ли е?
- В момента нямаме други - отвърна Реми. - Ако направим каквото и Албрехт, може би ще предизвикаме реакция от страна на похитителите му.
- Дано само не е същата реакция - каза Селма. - Ще ви изпращам необходимата информация, веднага щом я открия. Картата е вече на айпада ти, Сам, отбелязала съм мястото. Довиждане!
Сам затвори телефона.
- Готов ли си за обиколката? - попита го Реми.
- Нямам търпение.
Тибор седеше в таксито си и ги чакаше. Щом ги видя излезе и им отвори задната врата. Щом се настаниха, той ги попита:
- Казахте, че искате да разгледате града?
- Да - отговори Сам. Може ли да започнем от реката.
- Разбира се! Годината е добра за Тиса. Няма наводнения, суши, химически разливи - нищо такова. Миналата година имахме от всичко.
Сам не откъсваше очи от телефона си, където беше отворил картата на Селма:
- Изглежда голяма река.
- Извира северно от Унгария, в Украйна, и прекосява страната чак дотук, около хиляда километра. Влива се в Дунав при сръбската граница. Една от важните реки от древността, та досега. Тук, в южната част на голямата равнина, не вали много. Ала Тиса извира от високите части на Украйна, а Мура идва от изток, от Румъния, и носи разтопения сняг от трансилванските планини.
Реми попита:
- Предполагам, че коритото на реката се е местило с времето?
- Многократно. Първо е била бавнотечаща река, с много завои по равнината. През 1846 г. граф Ищван Сечени започнал да изправя коритото. Скъсил реката до хиляда километра, като просто копал напряко на завоите. Сега са останали около шестотин километра пресъхнали канали. Продължили са да променят коритото на реката в края на деветнайсети и началото на двайсети век. Може и още да е имало, но или не съм чувал за това, или съм забравил. Тогава, през 1937 г., се сетили, че ще е добре да оправят и частите, които са съсипали. Сега реката е доста права, но наводненията са по-големи отвсякога и каналите се пълнят с тиня. Но никога няма да спрат да оправят коритото ѝ, не и докато съществуват политици.
- Може ли да прекосим моста и да видим реката от другата страна? – попита Сам.
- Разбира се! - отвърна Тибор. - Наричаме тази част Уй-Сегед, „Нов Сегед”. От западната страна е само старият град.
- Източната част наистина ли е нова?
- Винаги с била тук, разбира се, но града се е разраствал към нея, запълвайки празните пространства.
Таксито прекоси ниския, наскоро боядисан железен мост и двамата погледнаха надолу към реката.
- Може ли да покараме по протежението на този бряг още няколко километра?