Сам вдигна оръжието си с лявата ръка.
- Ще премина колкото е възможно по-бързо. Ще е най-добре да принудим пазачите да се скрият.
- Добър план... като за план - отвърна съпругата му.
- Знам, че стреляш най-добре от всички ни, но предпочитам да не те виждат много-много, за да не стрелят по теб. Ти си ми единствената жена...
- Колко си мил!
- ...засега.
Погледът на Золтан прескачаше объркано от единия към другия.
Сам стигна до последната сграда преди портала, забави, за да завие, и подмина микробуса, с който дойдоха. Ненадейно отнякъде изскочиха двама охранители, но докато успеят ла извадят пистолетите и да стрелят към камиона, той вече бе твърде далеч.
Щом наближиха портала, Сам превключи от трета на четвърта. Двамата дежурни бяха затворили бариерата и към тях се бяха присъединили още петима-шестима охранители. Изглежда смятаха, че никой няма да се опита да мине направо през портала. Носеха автоматите си на гръб и с нищо не бяха укрепили бариерата, въпреки че до нея беше паркиран оше един камеон.
- Лека промяна в плана - каза Сам и превключи на дълги фарове. - Кажи на момчетата да залегнат.
- Залегнете! - извика Реми към двамата унгарци и Албрехт. Тримата легнаха по корем в каросерията. Албрехт в средата, а двамата братя от двете му страни с готови автомати. Сам натисна педала на газта. На двайсетина метра от портала Реми подпря десния си лакът с лявата си ръка и стреля. Мъжът в кабинката на пазачите падна. После Реми прати няколко куршума към групичката мъже пред кабинката, които трескаво сваляха автоматите си. Сам също стреля, но с пистолет не беше толкова добър колкото Реми, и единственото, което постигна, бе да накара пазачите да се изпокрият.
Сам промени леко посоката на камиона, стабилизира волана, премина едва на метър вдясно от паркирания камион, пропусна портала и се заби в оградата. Тя беше толкова висока, че кабината на камиона премина точно под напречната греда, около която се виеше бодливата тел. Камионът повлечe сьс себе си дванайсетметрово парче от оградата. Част от телта да се заплете по неравната повърхност на земята и камионът я прегази.
Пазачите сипеха куршуми след камиона, но улучваха само кабината на пазачите и паркирания камион, който скриваше бетълците от погледите им. Сам върна камиона на пътя. Албрехт и братята Лазар откриха силен огън по портала и никой от хората на Бако не смееше да надигне глава иззад прикритието си.
Сам намали скоростта само колкото да завие по пътя. След няколко минути Тибор потропа по тавана на кабината и извика:
- Дай аз да карам! Не можем с този камион да минем през града. Знам едно място.
Сам спря, качи се в каросерията и пусна Тибор на своето място. Унгарецът не караше по-бавно от Сам. Щом в далечината се показаха покрайнините на Сегед, той отклони камиона по тесен черен път, направи няколко завоя и се озова пред големия гараж, където ги беше завел по-рано.
Спря камиона и всички слязоха. Золтан скочи от кабината и седна.
Албрехт се обърна към приятелите си и рече:
- Благодаря ви от все сърце! Рискувахте живота си, за да ме спасите. Длъжник съм ви!
- По-добре да направим каквото можем, за да не ни хванат - каза Реми. - Сигурно простреляхме поне петима души днес. Някои може да са мъртви.
- А микробусът? Могат ли да го проследят? - попита Сам.
- Нает е - отвърна Тибор.
- От кого?
- От един паркинг.
- Добре - каза Сам. а после се обърна към останалите: - Да се преоблечем в сервиза.
Внимателно измиха следите от барут и прахоляк от лицата, ръцете и дланите си. Накрая всички се появиха с дрехи за разходка. Албрехт носеше дрехи на Тибор.
- Може ли да потопим камиона? - обърна се Сам към унгарците. – Знам, че не е добре за рибите, но ще заличи отпечатъците ни.
Тибор отвърна:
- Януш ще кара камиона. Вие се качвайте в таксито. После и той ще дойде при нас и ще ви оставим в хотела.
Сам, Реми и Албрехт се настаниха на задната седалка на таксито на Тибор, а Золтан се изтегна в скутовете им. Последваха откраднатия камион. После Януш свърна към едно възвишение над реката. Скочи от кабината, а инерцията на камиона го понесе на няколко метра оттатък върха на хълма. Оттам машината набра скорост по сипея надолу и се заби в реката. Завъртя се на една страна, кабината се напълни с вода и лека-полека се скри във вълните.
Януш изтича до таксито, отвори вратата до шофьора и седна до брат си. Таксито се отдалечи. Следващата спирка беше кучкарникът. Реми излезе със Золтан и отвори вратата на ограждението. Няколко кучета лавнаха плахо, когато доловиха непознати миризми, но се успокоиха, щом разпознаха Золтан. Реми клекна, доближи лице до главата на кучето и прошепна нещо.