- Там, където е спрял да лагерува - предположи Реми. - Това е най-южното място, до което е стигнал. Можел е спокойно да зарови каквото иска. И ако ще снабдява с негова помощ армията си, най-лесно би било да го стори край пътя за Рим.
- Значи сме съгласни. Там, където Минчио среща По?
- Така мисля. Там, където се е обърнал към дома, е мястото, където е бил изгубен светът.
- Да започнем от западната страна на Минчио. Ако го гледаме от страната на Гарда, е по-равнинната страна, така че ще ни е най-удобно да започнем оттам.
- Добре - съгласи се Сам. - Да се регистрираме в хотела. Пътьом ще кажем на Селма от какво оборудване имаме нужда
По пътя към колата Реми се обади на Селма и я пусна из високоговорител.
- Здрасти, Реми!
- Здрасти. Селма! В Пешиера дел Гарда сме и мислим, че знаем откъде да започнем. Само че ще ни трябва ръчен магнитометър и добър метален детектор.
- Чакат ви в хотела. Поръчах по две бройки.
- Много благодарим, Селма! - Реми не беше изненадана.
- Когато видях снимките на металните плочи, разбрах, ще ви трябват детектори. Звъннете ми, ако има друго.
- Разбира се - отвърна Реми. - Албрехт пристигна ли вече?
- Още ме. Самолетът каца след два часа, Пийт и Уенди ще го вземат. Подготвили сме стаята му, както и предостатъчно място за работа и компютърно оборудване.
- Благодаря, Селма! - каза Сам. - Ние започваме работа този следобед.
Реми добави:
- Ще ти се обадим, ако изникне нещо. Бако направил ли е вече ход?
- Засега сте в безопасност. Тибор каза, че Бако и хората му са още в Сегед. Ако изобщо са разбрали посланието, не са се разбързали към Италия.
- Това е най-добрата новина засега - усмихна се Реми.
- Радвам се, че ви я съобщих. Ще ви уведомя, ако нещо се промени - каза Селма и затвори.
Хотелът им беше варосана сграда на самия бряг, обградена or яркочервени плажни чадъри, с които изглеждаше като на няколко километра от Адриатическо море. Щом се регистрираха и разгледаха екипировката си, Реми и Сам отидоха на рецепцията, където седеше петдесетинагодишна жена с вталена сива униформа и хотелското лого на левия ревер.
- С какво мога да ви помогна? - леко матираните ѝ очила проблеснаха.
- Доколкото разбрахме, този район е пълен с велосипедни алеи - започна Сам. Има ли някоя по цялата дължина на Минчио?
- О, да. Започва на пристана и продължава през цяла Мантуа и оттатък. Много пъти съм минавала оттам. Около четиридесет километра е.
- Казахте и „оттатък“. Докъде продължава това оттатък?
- Има естествена спирка при Мантуа, където реката се разлива в три езера. Но бихте могли да продължите още дванайсет километра, където Минчио сс влива в По. - Тя подаде на Сам една карта. - Велосипедният маршрут е отбелязан тук.
- Благодаря ви - отвърна Сам. Поклони се леко. - Millе grazie!61
Жената се засмя.
- Добър италианец става от вас. Когато поопознаете мястото, може да не искате да се приберете.
- Ще се опитам да съм добър гост - отвърна той, а после каза на жена си: - Да си намерим велосипеди.
Тръгнаха по протежението на един стар речен канал, следвайки картата, и стигнаха до магазин за велосипеди. Отначало им се стори, че всичко вътре е като за професионални колоездачи. Но когато собственикът видя, че Реми подминава велосипед за три хиляди евро и пита за нещо по-удобно за туристически преходи, им показа няколко здрави, практични планински бегачи с дебели, възлести гуми и добре подплатени седалки.
Купиха си два велосипеда, след като продавачът ги посъветва кои точно да вземат, заедно с две раници, както и два чифта слънчеви очила. Сам купи и фарове, рефлектори и още няколко допълнения за велосипеди, както и набор инструменти, в случай, че нещо се повреди.
С новите си велосипеди двамата стигнаха до хотела и ги вкараха в асансьора, след което се качиха на етажа си. В стаята Сам прикачи магнитомерите към велосипедите така, че никой не би предположил, че не са част от тях. Приличаха на подсилени дръжки, а сензорите стигаха само на няколко сантиметра пред същинските дръжки.
Сам извади двата детектора за метал от кутиите им, но ги прибра разглобени в раниците. Телефонът му иззвъня. Включи го на високоговорител.
- Да?
- Сам? Аз съм, Албрехт.
- В Калифорния ли си?
- Да. В дома ви съм, със Селма. Известно време проучвах сателитните снимки и координатите от въздуха на мястото, където ще търсите. Проверих наново и някои от писмените източници.
- Какво можеш да ни кажеш?
- Версиите на историята са няколко, но не знаем много. Според една от тях Атила опустошил Северна Италия и се спуснал от запад. От изток не е имало пътища чак до 30-те години на двайсети век, така че е нямало как да мине оттам.