Още щом стигнаха в града, Сам разпита за камиони под наем. Откри една агенция и нае камион със закрита каросерия, широка два метра и половина и дълга почти седем. Реми снима една табела на зоомагазин и отиде в печатница, за да я уголемят. След това залепи надписите от двете страни на камиона.
След това сс отправиха към хотела - шато с ограда и бариера. Настаниха се и поспаха няколко часа, преди да се подготвят. След като си починаха, Сам сглоби един метален детектор и магнитомер. Прибраха лопатите, лостовете и екипировката за нощно виждане в раниците. Хапнаха в хотела патица с портокалов сос, поръчаха си „Розе дьо Ресе“, местно вино, което било сред любимите на Луи Четиринайсети и разбира се, палачинки „Сюзет“ за десерт.
В полунощ се качиха в камиона. Сам - зад волана, а Реми до него се опитваше да го насочва. Върнаха се по пътя, по който бяха дошли. Не след дълго стигнаха до скалата. Сам спря край пътя.
- Е, да видим какво са копали - каза Реми, докато си слагаше раницата на гърба.
Сам отвърна:
- Да се надяваме, че във Франция просто къртиците им са големи.
Прескочиха една каменна ограда и закрачиха през полето. Реми погледна снимките на телефона си от следобеда, за да се ориентира къде е първата дупка. И двамата си сложиха очилата за нощно виждане и приклекнаха до дупката.
Гледката ги обърка, затова разчистиха част от пръстта с лопатите.
- Какво е това? - попита Реми. Посегна и докосна предмета
- Стомана... Прилича на оръдие.
- Прав си.
Сам поразрови с ръка и разчисти цевта.
- Мисля, че е „Френч 75“.
- „Френч 75“ е коктейл, Сам - напомни му Реми. – Джин, шампанско, лимонов сок и захар, мисля.
- Да, но това е оръдието, на което са кръстили коктейла - отвърна той. - Май заради нещо общо с махмурлука след това. Затова трябва да копаем внимателно тук. Марна е малко по на юг и на изток оттатък полето. През лятото на 1918 г. генерал Лудендорф планирал голяма офанзива, за да превземе този район. Съюзниците се добрали до плана му, придвижили артилерията си и час преди немската атака открили огън с три хиляди дула. Това оръдие може би е прегряло, като гледам състоянието на цевта.
- Тези преди нас сигурно са го засекли с магнитомера си - каза Реми.
- Да преминем към следващата дупка.
В следващата имаше останки от няколко дървени сандъка, потъмнели от времето и прогнили - а също и метален ръб на колело на каруца, заедно с главината. Сам побутна сандъците, меки като мокър картон. Видя и ред от пет снаряда с формата на огромни куршуми. Обшивката зеленееше.
- Ха, ето една находка. Неексплодирали снаряди. Да продължаваме.
- Трябва да се обадим на някого - каза Реми.
- Ще се обадим. Във Франция за това се грижат специални екипи - толкова са много изгубените от войната муниции.
- Сигурно доста са се изненадали френските приятелчета на Бако, докато са ровичкали.
- Е, последната дупка изглежда най-голяма. Каквото и да са открили, едва ли е било взривоопасно.
Качиха се на могилата пръст край дупката.
- Виж входа - отбеляза Реми. - Като другия е - от камъни, споени с хоросан.
- Да видим какво е останало вътре - каза Сам. Извади от раницата си силиконово катераческо въже, направи възел, прокара през него дръжката на лопатата и я подпря на ръба на входа. Настроиха очилата си за нощно виждане и Реми се спусна в помещението. След няколко секунди въжето се отпусна. Последваха още няколко секунди тишина.
- Какво виждаш?
- Не е празно, но мисля, че е плячкосано. Няма никакво злато. Ела да видиш.
Сам се спусна лека-полека по вътрешната стена на съкровищницата. На дъното приклекна.
- Това е цимент - каза той.
- Римляните са имали. Защо не и Атила? - попита Реми.
- Знам. Ако са му трябвали зидари, като нищо е можел да плени хиляда. Като че ли са построили съкровищницата от дървени трупи и са я измазали с цимент, навярно и от двете страни.
- Виж - каза Реми. Стоеше на около четири метра от Сам, до купчина метал, която дори през очилата за нощно виждане не губеше лъскавината си.
Сам се приближи до жена си.
- Не е злато, но е невероятно - римски щитове, шлемове, нагръдници, мечове, копия за хвърляне. Сигурно са част от военните трофеи.
- Имат историческа стойност - каза Реми, но все пак ми е неприятно да разбера, че френските другарчета на Бако са ни изпреварили.
- Да намерим надписа, освен ако не са взели и него.
Огледаха стените за следи. След това, в края на античния арсенал откриха щит, който по нищо не приличаше на високите метър и петдесет римски скута. Този беше кръгъл със стоманена изпъкналост в средата, подобна на шип. От вътрешната страна по ръба имаше гравиран латински надпис. Реми го снима с мобилния си, а после помоли Сам да хване щита и отново го снима, за да изпъкнат по-релефно различните части от надписа.