Сам смени посоката и последва жена си. Стрелците сякаш не забелязаха Реми и се опитваха да улучат Сам.
Тя притича покрай най-близката от пробните дупки, пълната с артилерийски снаряди. Както се опасяваше, стреляха право в изкопа, за да взривят снарядите. Но пък както се надяваше, от това разстояние успяваха да уцелят само пръстта около нея. Дори след като отмина ги чуваше да стрелят по експлозивите, докато Сам бягаше покрай тях.
След това всеки от мъжете отсреща като че ли редуваше изстрели по Сам и Реми. Значи никой от тях не беше специално обучен. Истинските професионалисти се концентрираха върху една мишена и нищо друго на света не ги интересуваше, докато не елиминират целта. Стандартът на американските снайперисти „Един изстрел, един свален“ е доста над възможностите на повечето други подобни служби по света, но всички те бяха много по-добри от тези на скалата.
Докато Реми притичваше край дупката, един от изстрелите попадна в десния край на римския ѝ щит. Реми залитна вдясно и по шлема ѝ се посипаха части от щита, но тя успя да го задържи в ръка и не спря да тича.
Извивката в горката част на щита бе отклонила по-голямата част от силата на куршума. Реми най-сетне успя да се скрие зад камиона. Внимателно отвори вратата откъм седалката до шофьора, качи се оттам и запали двигателя. Стрелците пренасочиха огъня към кабината и разбиха един от прозорците. После улучиха каросерията и рамката ѝ. Реми не смееше да мръдне вътре в кабината. Сам още тичаше през полето. Тя тъкмо се обнадежди, че всичко ще е наред и мъжьт ѝ ще успее и този път да се измъкне, когато един от изстрелите рикошира в нещо на ръба на изкопа с амунициите с ги взриви насред голямо огнено кълбо. Сам падна на земята със скута на гръб. На Реми сърцето ѝ спря. Но той почти веднага се вдигна на крака и отново затича, изпроводен първо от още три, а след това от още шест куршума.
Миг по-късно Сам се скри зад камиона. За изненада на жена си той скочи в каросерията, затръшна вратата, показа се на прозорчето към кабината и извика:
- Измъкни ни!
Реми седна на шофьорската седалка, освободи ръчната спирачка, натисна съединителя, включи на първа и подаде леко газ. Камионът тръгна с тласък напред, но не спря, така че тя натисна газта по-силно, докато трансмисията не ѝ подсказа, че трябва пак да смени скоростта. Реми стигна до четвърта, без да сваля крак от газта.
Караше с почти осемдесет километра в тъмното, без фарове, така че просто се опитваше да се движи в средата на магистралата. Свали римския шлем и го хвърли на седалката до себе си. След това заобръща глава ту насам, ту натам, за да улавя по-лесно с поглед отражението на лунната светлина по гладката повърхност на пътя.
Веднага щом скалата се скри от огледалото за задно виждане, Реми включи фаровете и натисна газта до дупка. Прехвърли сто километра в час и ускоряваше още. Надяваше се срещу нея да няма коли, но като че ли ги призова с надеждата си. Над хълма отсреща нещо просветна и след това над хребета се подадоха чифт фарове. Устремиха се право към нея. Реми се премести вдясно, доколкото смееше на тесния път, опитвайки се да не намалява скорост. Първата кола се размина с левия ѝ фар на не повече от пет сантиметра. Когато предните фарове отминаха и светнаха червените задни, шофьорът натисна здраво клаксона. Следващите три коли я подминаха без клаксони, може би защото пътят леко се беше разширил, или защото безумното ѝ каране ги стъписа.
Тя току поглеждаше в огледалото за задно виждане, надявайки се, че стрелците няма да решат да ги последват. И отново сякаш надеждите ѝ предизвикаха това, от което се страхуваше. Зад тях бързо приближаваха чифт фарове. След поредния завой тя хвърли поглед в страничното огледало, за да види по-ясно преследвачите. Следваше ги роувърът, който видяха паркиран край скалата в полето. Следваше го по-голям автомобил - камион като нейния. Разбира се, че ще има камион, цялото това съкровище би дошло твърде тежко за джипа.
Роувърът бързо се придвижи точно зад нея, следван от камиона. Реми знаеше, че ще се опитат да се изравнят, за да може някой да я простреля от прозореца.
Колата приближаваше все повече и повече и Реми осъзна, че планират друго - да осветят задните ѝ гуми и да стрелят по тях. Сам правеше нещо със задната врата на каросерията. Реми стабилизира камиона и впери поглед в огледалото за странично виждане. Роувърът се приближи максимално, но в този момент вратите на камиона се отвориха.
От каросерията полетя римско метателно копие. Стоманената част заемаше почти половината му дължина, а останото - около метър, беше от старо дърво. Копието се понесе спи- раловидно във въздуха.