— Това е ужасно — прошушна Толи. После го прегърна силно.
— Аз стана жертва на медицински експеримент, Толи — обади се Мади. — Не мога да причиня това на Шай. В противен случай ще е напълно права за мен и д-р Кейбъл.
— Но Шай избяга. Тя не искаше да става красива.
— Но също така и не иска да се превръща в опитно зайче.
Толи стисна очи. През завесата от черно фолио се чуваше как Шай се хвали на Райд с четката за коса, която сама си беше направила. От няколко дни тя гордо показваше на всеки, готов да я изслуша, малката четка, която беше стъкмила от дървени тресчици, забити в топка лепило. Сякаш това е най-важното нещо, което бе направила в живота си.
А те бяха рискували всичко, за да я спасят. Но въпреки това нямаха особен повод за хвалби. Шай никога вече нямаше да бъде същата.
И вината за това беше изцяло на Толи. Тя беше пристигнала в Мъглата и беше довела извънредните след себе си, които превърнаха Шай в празноглава красавица и убиха Аз.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Добре тогава, вече имате доброволец.
— Кого имаш предвид, Толи?
— Себе си.
Изповеди
— Моля?! — възкликна Давид.
— Ако ти пиеш хапчетата, Толи, това с нищо няма да ни помогне — каза Мади. — Ти нямаш мозъчна аномалия.
— Но скоро ще имам. Ще се върна в града и ще се оставя да ме хванат, а д-р Кейбъл ще ме оперира. След няколко седмици елате и ме вземете. После ти ще ме излекуваш. Ето го вашият доброволец.
Тримата замълчаха. Думите сами бяха изхвръкнали от устата й. Миг по-късно тя едва можеше да повярва, че е изрекла това.
— Толи… — Давид поклати глава. — Това е лудост.
— Не е лудост. Нали ви трябва доброволец. Някой, който преди да стане красив е дал съгласието си за лечение, независимо дали е експериментално, или не. Значи това е единственият начин.
— Не можеш просто така да се жертваш! — извика Давид.
Толи се обърна към Мади.
— Ти каза, че си деветдесет и девет процента сигурна в действието на хапчетата, нали?
— Да, но този рисков един процент може да те превърне в зеленчук, Толи.
— Един процент риск? Той е като свеж полъх в сравнение с това да проникнеш в „Извънредни ситуации“.
— Толи, престани — хвана я за раменете Давид. — Прекалено опасно е.
— Опасно ли? Давид, можеш да кръстосваш из „Града на новите красиви“ без никакъв проблем. Грозните го правят непрекъснато. Просто ме грабваш от общежитието и ме мяташ на сърфа. Ще тръгна с теб, точно както Шай го направи. После ще ме излекувате.
— Ами ако извънредните решат да изтрият спомените ти, както са направили с баща ми?
— Няма да го направят — намеси се Мади.
Давид изненадано погледна майка си.
— Те не си направиха труда да променят спомените на Шай и тя отлично си спомня Мъглата. Притеснявахме ги единствено аз и баща ти. Защото през близо половината си живот се опитвахме да открием причините за мозъчната аномалия и те се опасяваха, че няма да се откажем да търсим лечение дори като красиви.
— Мамо, Толи никъде няма да отиде! — извика Давид.
— Освен това — хладнокръвно продължи Мади, — д-р Кейбъл няма да направи нещо, с което да нарани Толи.
— Не говори за това, сякаш вече е решено!
Толи погледна Мади в очите. Жената кимна в отговор на немия й въпрос. Тя знаеше.
— Давид — прекъсна го Толи, — трябва да го направя.
— Защо?
— Заради Шай. Това е единственият начин Мади да я излекува. Нали така?
Мади кимна.
— Не си длъжна да спасяваш Шай — бавно и натъртено каза Давид. — И без това си направила достатъчно за нея. Последва я чак до Мъглата и я спаси от „Извънредни ситуации“.
— Да, доста направих за нея. — Толи си пое дълбоко въздух. — Аз съм причината тя да е в това състояние сега, красива и празноглава.
Давид поклати глава.
— Какви ги приказваш?
Тя се обърна към него и взе ръката му.
— Аз не дойдох в Мъглата само за да се убедя, че с Шай всичко е наред, Давид. Дойдох, за да я отведа обратно в града. — Тя въздъхна. — Дойдох, за да я предам.
Толи си беше представяла как споделя тайната си с Давид толкова много пъти, репетирайки думите наум почти всяка нощ, че сега почти не вярваше това да се случва наистина, а не е поредният кошмар, в който са изкопчили истината от нея. Но когато емоцията на момента я завладя, тя осъзна, че думите й гладко се леят.